Отначало

Утре, вече днес като гледам колко е часът ще е първият ми работен ден на новото място. Дано потръгне като хората. Голям зор беше да си тръгна от старите колеги… и за мен и за тях. Но беше абсолютно наложително. Нещо като Пролет след зимен мечешки сън;).

И понеже си дадох 5 дена за отдих, какви ли не странни мисли ми хрумваха, но май не съм на кеф да пиша, та когато. Иначе братчедката се обади мин. седмица за поредния филмов маратон, а и по радиото гърми реклама. Ще видим дали ще се доредим за билети. София Филм Фест’07.

Иначе и не снимам много напоследък. След първата куца ЛОМО-графия със Смяна 8М нещо съм дала почивка.

8 Comments

  1. Ivan Genchev

    Успех с новата работа, Ети!
    Дано намериш в новата това което не ти е дала старата.

    При мен смяната на работата е винаги била свързана и със смяна на мястото. И хората са ми липсвали, но и мястото. Тъкмо си научил всичките тънкости на живота на едно място и трябва да се местиш… Много ми се иска да се върна по старите места…

    Като студент в началото на 90-те Панорамите в НДК(няма да забравя премиерата на Изпепелени от слунцето в зала1, пълна до дупка; симултантен превод и преводачът казва участващите и след първите 4-5 имена казва и други и следва името на Вячислав Тихонов и цялата зала изпада в смях, как той се оказал сред другите) и Мюзик филм фест на Стефан Китанов(с Мич Мичел-барабанист на Хендрикс, Тони Палмер-филмирал доста от хипи фестивалите от онова време) бяха събития. Най-тежката сесия от следването ми с 8 изпита гледах 13-15 филма. Видях любимците си на лента и дори на живо в Дома на киното. Атмосферата беше невероятна. Доколкото си спомням сегашният филм фест се организира от Китанов също. Сигурен съм че ще си струва.

  2. Успех на новото бачкане, Ети… кво ви става на варненци само сменяте :)) Ама е куцо да напуснеш колегите даа… Но пък и новите ше си имат по нещо готино и така – кръговрат :)

  3. ira

    Ети, мила, кръговратът….може и да можеш да го спреш, но не си струва!
    Радвам ти се, че не се страхуваш от такива стъпки, защото това е начинът да се качваме по стълбата, а не да слизаме. От рамки и окови почти никой няма нужда /освен ако сам не си ги турга и тогаааававаааа/. Боли, вярно, но това е единствената индикация, че чувстваме! Обичам си тези болки и ти знаеш, че се радвам на факта, че го осъзнавам. Благодарна съм си на съдбата, че ми се случва в по-млади години и мога да го използвам по-дълго….Но това вече сме го мляли!
    Дерзай, мила, и с всичката болка на рамо прави нещата така както ги можеш, а ти можеш /все пак си вещица/ :o))))

  4. Eti

    Ех, благодаря ви страшно на всички – Иване, Ясене и мила Ира:). Много ми е важно, щото днес така ме бе връхлетяло липсата на старите кoлеги, добре смазаната машинка на ежедневието, познати лица, които те обичат и на които може да кажеш всичко в лицето. Удобно беше. Хора, на които си разчитал донякъде за подкрепа… кадърни колеги… закалени в голяма фирма, която Поли днес много удачно нарече “казарма”. Оцелееш ли там и намериш ли си място, май можеш където и да е… и все пак – зор си е! 50 непознати лица, имена които не запомняш… въобще доста подтискащо ми дойде, но пък войнишкото в мен се пробужда – да победиш с достойнство:). Осъзнавам напълно факта, че до тази промяна ме доведе фотографията.

    Иване, дано опра до филмите… ако не, ще се свалят. И аз преди години като студентка умирах от кеф на ходя на фестивалите във ФК Варна. 5-6 филма не ми мърдаха:), но и тогава залата бе новичка, с невероятно озвучаване за годините и най-вече – голям екран:). По-миналата година ходих там… страшно ми дожаля как са я запуснали. А зимата няма и пари за отопление… трагедия.

  5. Само и аз да ти кажа еваларка за новата работа…вчера си мислих за удобството, новата работа и http://www.usitcolours.bg …и изведнъж ме стресна един чичко милиционер и ме върна у дома….хм….колко време се задържа на бившата казарма?

  6. Eti

    2 години в “люпилницата”;) и още 4 със същите колеги в новата фирма. 6 години си е доста време. Абе и аз се освествам… още 1-2 седмици и ще бъда в час, ще се ядосвам, ще мърморя и така:). Като на всяко място. Но мисля, че беше правилен подхода. Най-гаден беше момента, че човек напуска като му стане кафа. На мен не ми беше станало съвсем. Вървеше работата:), с малко изключения.

  7. Ети, погледни от таз гледна точка: ако напуснеш “когато ти стане кефа” това означава, че всъщност почва да идва нанагорно. Почва да се товари, почва да недоволства. Дори е доказано, че при такиви дълги задържания на едно работно място почва да критикува началниците си и като цяло управлението на фирмата. Демек става недоволен. А тогаз се напуска с по-голяма болка, щото и с хората сте вече на нож. Докато сега ще ти останат готини спомени, ще си поддържаш връзка, ще имате за какво да си говорите и да се хилите… изобщо има си далавера в цялата работа :) май… :)

  8. Eti

    Хехе, дано… то в целия IT бранш не са розови нещата… та ще видим накрая. Аз така яко се осланям на интуицията си, ще видим дал ще ме подлъже.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*