Не се обръщай

назад. Днес се чух с един колега по повод на мой документ, който трябва да взема от бившото бачкане. Странна тъга изпитах. Сигурно заради по-дълго продължилият разговор. Той бе в задръстване и искаше да не мисли за бюджет и планове… поне 10 мин. И сякаш аз се оказах тази глътка въздух. Попита ме нещо секси, което ме накара да се разсмея от сърце и да му отговоря за пръв път. ТРЪПКАТА. И реших генерално, че няма да хвърлям поглед назад. Да си спомням командировките, 48-те часа будност, пишейки важен търг… и какво ли още не през времето, прекарано в старата фирма. От старото бачкане на тръгване затрих всички хисторита, дори стари пазени от сантиментални причини. Хубаво е тази тръпка да се замени със СЕГА.  

Пратчет ми се чете точно сега… но не искам от старите книги. Та май дойде времето на Муриками.

Chat of the day: Ако някой ще напуска, моля да ми каже преди да пусне молбата.

Key moments: работа, работа… шоколадова вафла, чай “magic moments”, синьо

                                               Refrain:

Up trought my back door
I can see
A hand-span of eternity
Up trought the buildings
An indiferent sky
Is heavy with silence like you & I
   

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*