Четвъртък

вечер Е. Пиша търг. От онези големите, досадните, почващи с Ph. И се радвам мъничко, щото е последния от тази серия. Та нали най-накрая ни признаха къде сме. В Европата, именно. Обаче все ми се струва, че все още се опъваме. Бедните ни мозъчета едвам, едвам пропускат по-глобалните тревоги на Светът. А уж сме едни такива балкански, широки души. Затова на премиерата на филма на Ал Гор не дойде ни един поканен официално политик, с мисълта за грижата за утрешния ден, за това каква Земя и какъв въздух оставяме на децата ни. Преди около месец на блога на Иван Ралчев попаднах на темата за глобалното затопляне и замърсяването на въздуха. Тогава споделихме мнение няколко човека, способни да погледнат отвъд техния нос. Сетих се за тази тема покрай уводната статия на главния редактор на NG BG в предния брой. Темата бе същата и написана много добре. За съжаление се замислих, колко от купуващите си това списание четат уводни статии… аз нерядко ги подминавам. И оттогава все по-често в медиите срещам повдигане на този невероятно важен проблем… дори сега чувам в шоуто на Слави, включили ?-са в някакъв скеч. Защото… ами защото след 20-30 години може да ходим с противогази, облечени от върхът на главата до пръстите на краката в скафандри срещу радиацията, ако има върху какво да ходим. До тогава може да сме живи … може би, какво толкова… както чух реплика наскоро, по повод задължителното въвеждане на енергоспестяващи ел. крушки на територията на Европейската общност – ми какво да направя, да почна да готвя на въглища ли!

Днес се наложи да си взема работа за в къщи… мразя го това, много го мразя. Спецификации, дивотии… седя на леглото, в скута ми служебния лаптоп, до него личния в чантата. Зарината в техника, малко глътка въздух през блога и продължавам. Мързи ме да стана за слушалките. Последните Philips, които много си обичах и вадеха страшен звук с чудесен диапазон се счупиха след 2 години ползване. Нямам идея, какво ще си взема. Минах през JVC, Sony и Philips. Ще видя, какво има на пазара. На бачкане масово си носят слушалки (притеснявах се дали ще мога да се разделя с моята любима музика – кафето през денят за мен), скайпят, музичка… това-онова. Все още ми е странно как няколко човека сега правят това, което правех аз преди… м-дам. И почнах “Кафка на плажа”… почва повече от неоставящо, но стискам зъби. По-точно посягане към книга не мога и да си представя в този момент.

 

Chat of the day: Мразя търгове!

Key moments: работа, работа… безкофеиново нес с много мляко, софийска баница, графитено сиво.

Refrain: di.fm & Armin Vaaaaan Buureeeeeen! presents – A State of Trance Episode 292 – Read & post comments (1134), Now serving 6065+ listeners!

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*