Last days

Вчера тържественно обещах на Си да пиша в блога, щото отдавна не бях и ако все така нередовно пиша, вече няма да ме чете;). И таз добра. Как тогава ще бъде в час с моите радости и неволи, ще тъне в мрак! Взимам си една голяяяяма за-Бележка. Фотката отгоре пък е поздрав за Иван:). Ще се окаже прав, че макрото иска излизане от матрицата, релакс и преформатиране на погледа. Иска и стойка или ако може да не дишаш известно време;). Много малко съм поснимала, за да кажа отмах че ми харесва, но определено ме кара по-често да посягам към щрака с някоя идея в главата. 50/4 pentax иска и повечко светлинка. Ако реша и портрети и стрийт ще пуцам с него;), ама не е там работата. За мен другаде му е магията:). Не, не за пчелички, цветенца и тям подобни пасторални мотиви, макар че и през това трябва да се мине. По-скоро се сещам за един сайт (Prismes-sophie thouvenin), който ме наведе на идеята как да кръстя моето виртуално леговище. Нямам идея дали ще постигна нещо в тази насока, но поне ще се уча да виждам. И по някое време ще ми светне дали това е мой обектив.

Иначе на бачкане всичко върви, както си се очаква. Малко повечко работа и стрес докато се напаснеш с ритъма на фирмата. 3 търга ме чакат и още толкова изпити за HP sales. След 1-2 седмици ще подновя и фитнеса, и носенето на щрака с мен на работа. Като се прибирам има светлина и става все още за кадри в рамките на час. От както си ходя с компа на гърба се чудя, как въобще ми беше хрумнало да си взема раница на lowepro за нотбук и щрак, че и обективи. Тия комбинирани раници трябва да се предлагат с шерп.

Великден наближава, но ще вапцам яйцата в събота, на спокойствие. Рени днес се беше сетила за миналогодишното майтапчийско пътеписче на Цвети и нашите марсиански яйца;). Пита ме за дупченето, преди да се сварят. Аз пък и казах да внимава с губерката и да се старае да продупчи яйцето, не пръстчетата… че много боли. При това внимателно, за да не яде омлет, вместо да боядисва яйца. Утре като нищо ще си купя бели яйца от пазара в Младост 1. По суперите всичко е червено, а така боята хич не хваща. Цветката днес мина през бачкане, та ме подсети за парафинови пастели, които разтопени ползваш за рисуване по яйцата, та ще мина и през някоя книжарница да питам. А в събота се очертава да ходим до Симеоново за бране на лалета – ярки, кърваво-червени, огромни лалета сред свежо-зелена, избуяла трева:). Ех гледай как се сетих – една година от както имам pentax-a, a кадрите с лалетата, от които имам 2 любими бяха едни от първите. Ще взема да си ги кача на блога.

Имах малко колебание дали да си ходя отново до Варна, хем да си нащракам репортажа за циганите, плетящи бързо и сръчно чадърите на плажа на Дружба…м-да, беше чуден момент да съм с щрака и зонара, ама не бях 2-рия ден, да не ми тежи на разходката. И за последен път тръгвам така, без да слушам вътрешния си глас, щото още 2 кадъра изспуснах – една овчарка и мятаха пръчка навътре в морето и тя безстрашно с голям кеф се мяташе в ледената вода и я донасяше. А пък Роситу по зимно яке си нави крачолите, хвана обувките в ръце и нагази до глезените. Извървя пътя от плажа до стълбите боса. Моментите са навсякъде около нас. Чакаш ли ги, идват и трябва да си готов за документиране. Нали в това е целия чар и кеф. Щото може никога, ама никога да не се повтори Мигът и обикновенно е така…

Иначе все още се усмихвам, като се сетя колко бързо организирах и убедих 7 човека да пътуваме за РД на сестричка с 3 коли. И подаръците организирах. Малкото Диди направо ме разби с комбинацията, която направи в последния момент с цената на неимоверно усилие да стигнеш от точка до точка в натоварен ден, за да купиш подарък, който знаеш че е единствена бройка и няма друга. Сестричка е горд притежател на авторска серия бижута на Цветелина Алексиева и Николай Сърдъмов “Японска градина” – колие, гривна и пръстен, ест. от магазинчето на Мия (Шипка 6). Светло каза, че вече има 2 магазина, където може да ни намери след работа – Мия и KVS на Шишман;). А сестра ми няма да и се размине една фотосесия:). Получи и комплект от полускъпоценни камъни в много красиви и топли цветове, които били подходящи за зодия Овен + най-хубавите маратонки и яке на Adidas, за които ми каза онзи ден, че цяла Варна и завижда;). Ама нали се е хванала здраво за фитнес и иска и да тича, та… няма как. 2-та дена във Варна, освен на разходки наблегнахме най-вече на хапване и пийване. Та като не успяхме да се очистим от преяждане и от смях – 13 човека все майтапчии, до сълзи сме се превивали на масата (кой знае кога пак така ще се съберем)… в неделята повторихме отново дългата софра. Цветница, а ние имахме цели 3 цветчета:). Добре, че не понесохме саксиите от Софето;).

Във Вторник, Светло ме попита в края на деня дали помня, че сме ходили до Варна… почти бях забравила. Още не съм извадила всички кадри, но ако ги нямаше… направо все едно не съм била. Така се завърташ в пералнята на ежедневието и бесния ритъм, че… почваш яко да се замисляш за това, как ти минава живота. Същият ден сутринта се събудих от песента “Dirty Diana” на MJ. Светло е виновен и Ретро Радио;). Като пътувахме към Варна (за пореден път ще кажа, че е голям кеф да пътуваш с Цвети и Светло за … някъде:) милия беше подготвил цял диск с mp3-и, специално за жените в колата, с по-малко китари и без Него;), когото чухме чак на влизане в София по обратния път в комплект с Джей Джей Кейл. Честно умрях си от кеф, макар да се унесох по някое време, въпреки старанието да не заспивам. Тръгнахме в 8 вечерта докато се намерим по софийските спирки, а на център за гуми “Диана” Камен и Роси ни чакаха поне от половин час. Пуснахме тях пред нас малко по-късно, че Светло се притесняваше да бърза (като по-опитен шофьор кара малко по-екстремничко, с усещането че владее колата напълно), а пък Камен си мислел, че Светло е новак и той кара с 100-110км. Та ето защо стигнахме в 2.30ч. Цветката се опна отзад, а аз бях компания на предната седалка. Та диска бе пълен с все любими групи – Electric Light Orchestra, U2, Depeche Mode, INXS (не, няма да отидем на концерта им, за да слушаме кавъри… както казва Светло) и Sting. Дори се изненадах, че и него inxs са го кефели повече от U2. Все още помня като ми гепиха диска във Варна. Що му трябваше на оня дивак Michael Hutchence’s да се затрива ех. Ей на, да беше взел идея за вдъхновение и смисъл в живота – благотворителната дейност на Рицарят Боно, м-даа. Помня като съобщиха по радиото за тази чест, да го удостоят със званието. Пътувахме в колата вечерта, края на декември някъде около Коледа и почти ми се насълзиха очите, когато изреждаха, какво прави човека за Африка и все се бута да защитава каузи. А може просто да си седне в именийцето и да си живурка, а той гледай.. юрнал се светът да спасява.

Chat of the day: AMD свалят драстично цените на процесорите, най-вече новите Athlon X2

Key moments: специални благодарности на Цветката за ъпдейта на блога с последната версия на WordPress (многу мъ кефи, най-вечи рамчицата на фотчиците, дет си качваш;), яйца, козунаци и други такива, работа и графитено сиво… май пак ще правим последния писък на геймъра

Refrain: Disappear

Say I’m crying
I’m looking at what’s on TV
Pain and suffering
and the struggle
To be free
It can’t ever be denied and I
Never will ignore
But when I see you coming
I can take it all

CHORUS
You’re so fine
Lose my mind
And the world seems to disappear
All the problems
All the fears
And the world seems to disappear

Say you’re mine
And give yourself to the
Feelings that you know
I’m needing
All that you can give me
all the things
That you do so well
Words are healing
Sweet anticipation
Making spells
As the shadows close in
Fall across all our yesterdays

CHORUS

Disappear
Disappear
    Disappear …

Say if I could
Look into myself and reason
But I could never never see or
Make snese of the dealings
turn around
Am I looking at salvation
Make me realise all that I am
You put the light inside this man

4 Comments

  1. Si

    I sigurno sam naj-netyrpelivata i yavno zajadnyala – che cheta tova v 8 sutrinta :) Shte tryabva da mi podejstvash kato sutrishno kafe, zashtoto sam izpila moeto bez da usetya dokato “te cheta” :)))

  2. Eti

    хахахаха, айде и една целувка от мен за добро утро! днес на всичко отгоре се успах;)… ти боядиса ли яйцата?

  3. Честито празник, какоооо…да съм живи и здрави, неска цял нощ ще има джангър и я Алекс, ще спи в приятели и ще си скрие колата на сигур място, че ние с чаветата….играта ще й разкажем…ххххайдамееееееее, шес бес десееееет…

    Начи бижута, а? А какви дрехи предпочиташ?

  4. Eti

    ХАХАХАХАХАХ! Ти май ранку си запразнил, какиното;).

    Алекс, какви дрехи бе! Наредила съм малку бананови листа, редувам ги кафяву с зелену – екология братче. Тия парцалки дет ги носиш, найш ли га ще се разпаднат в природата?

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*