От тук От там

Напоследък, ама хич не успявам да пиша в блога. На работа е доста нервно и дори нерядко, и на icq не обръщам внимание. Ограничила съм контактите до много близки приятели и основно бизнес. Навлизайки все по-навътре в материята на работата, се увеличава пропорционално времето отлетяло в бързане да се свърши една или друга задачка. Миналата седмица си мислих да си пусна петъка отпуска, но един колега ме изненада. Затова пък в сряда ми се обадиха за един семинар от IT бранша в Сандански. Миналата година помня невероятния и чист въздух в градската градина. Така че, ето ти една организирана почивка, с малко лекции (които посъкратихме 2-рия ден) и посещение на Мелник, където се връщахме на половината път, щото забравихме 8 винопочитателя, някъде из Мелнишките потайности. Всичко, което пишеше за Сандански в нета си е вярно – дори и циганчетата говорят гръцки, а цените в лъскавите магазини на Armani, Geox и т.н. са в евро. Доста скъп град. Отново една супер изкривена идея как се върти бизнес, в такова уникално като природни дадености местенце. Температурата бе с 3-4 градуса по-висока от София. Така след вечеря се юрнахме по централната алея, на чист въздух да търсим сладолед… да ама в 00.30 къде ти сладолед. Него го ядохме следващия ден:). Това, което ще ме връща отново там с желание за разходка е Паркът с езерцето и огромните дървета, с красивите лъкатушещи алеи и цветни пейки, чистотата и минералната вода, вкл. голям открит басейн в началото на парка, който беше пълен с трениращи деца. Отново бяхме отседнали в Интерхотел Сандански, строен от австрийци преди н-години, стаите са минали ремонт, но соц-западналото фоайе се нуждае зверски от такъв. Като се почне от обслужването, та до самия облик на града, оставаш с чувството, че тук времето е спряло някъде в детството ти. Което в моя случай ме накефи доста, толкова че да стана в 7.30 в събота, да закуся в 8 и половин час по късно да се пошматкам из пустия център, из който бяха почнали да щъкат възрастни туристи. Иначе не бих казала, че имаше кой знае колко важно инфо от лекциите. Fujitsu-Siemens и Canon (Куанонци, които ползваха стара презентация с дата 05′-06′, където в нови неща стоеше Digic II) се надпреварваха, колко по-големи обороти и инвестиции ще извадят. По-голяма част от оборота си, Canon прави от това, с което е почнала – оптиката и т.к. завидя на HP (на които продава технологията за лазерно принтиране) за пазарния дял на лазерни принтери в офисите, започва да произвежда собственна линия лазерни принтери. IBM, следвана от Canon са на място 1 и 2-ро по нововъведения в света, само дето откакто IBM стана Lenovo, известната с качеството си техника стана все по-трошлива. На колегата до мен от 10 нотбука, продадени на един клиент 7 дават дефект в рамките на месец. При това скъпи бизнес-серии. Хубавото на такива семинари е, че се виждаш с хора от бранша и всеки споделя опит – от модели, марки, цени, обслужване и сервиз. Ценовият пазар става все по-динамичен в борба за клиента, което яко удря в качеството на техниката.

Всичко добре, ама днешния понеделник установих 2 причини да ми е толкова гаден денят- бях си забравила в хотела 2 несесера с тоалетни принадлежности (да видим дали ще ми ги върнат, след като сигнализирах организаторите) и открих един мой важен пропуск, от преди месец… за който няма да говоря, че пак се ядосвам като се сетя.

2 Comments

  1. ...

    Как се казваха дръвчетата в Сандански, които миришат много гот? Мимония ли….и въжения мост си го спомням….и едни пещери, където играят децата…
    И кво за пропуска? :)))) …съжалявам, не можах да се сдържа…природа.

  2. Eti

    Нямам идея, имаше едни, които цъфтяха наситено розово, като индийския люляк, но не знам как се казваха. Въженият мост е готин, щракнах си го:), а пещерите не ги знам къде са…

    Много питаш… :Р

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*