Китарата на Ричи

Ritchie Blackmore отново в България, 8 години след първия си концерт. Същата година се бях преместила в София и отидох на гости при близки приятели. Малко хора познавах. Та… бащата в семейството беше запалил дъщерите си по Rainbow и Deep Purple (луд фен и на двете групи от младини), въобще бяха почитатели и на доста по-твърда музика. Аз пък все още не бях;). Та тогава за пръв път разбрах и чух що е Blackmore’s Night. И първият им албум Violet Moon доста ми допадна с ренесансовото си и мистично звучене, имайки пред вид че бях хлътнала яко по Enya. По-натаък посъбрах още 1-2 техни диска. А преди 3 години ми подариха записи на първите концерти на Purple. Rainbow се слушаше често в старата фирма, като бяхме на път от точка до точка. И като излезе новината за концерта, само свирнах на Дидито, която знам че е луда фенка на Нощите на Ричи (последно сподели, че е събрала 4 техни оригинални диска, поръчка през Orange) и както мислех да не ходя на концерта, така от тук нанатък нямаше мърдане. Трябваше и компания. Не стига това, ами държеше да сме по-напред и центрирано и умря от яд като видя, че съвсем пред сцената са сложили столове, а на нея са и казали, че няма да има места там. На края на концерта кой лови перцата от легендарната китара ммм. Ми не бяхме ние:).

Та за концерта… позакъсняха малко – къде 40 минути. Сцената беше оформена като средновековен замък, доста идейно за това, което се очакваше. А то се чакаха много неща, ако съдя по супер разнородната публика, която пръскаше по шевовете Зала1.  Билетите са били продадени 2 седмици преди концерта, имаше правостоящи. Доста побелели коси видях из публиката, които чакаха със светнали очи Ричи:). Тайно да си призная и аз затова бях там. Светло при последното пътуване беше записал в калъбалъка от песни и китари и неговата, с един незабравим риф. След като почна концерта, ефирната фигурка на жена му доказа, че тя командва парада. Като една свободолюбива личност, отмах си казах – това си е живо претапяне, макар и красиво. Нейният глас на сцена всъщност е доста по-плътен, особенно на “техните”,  старите песни – рокаджийските. И колкото и екзотично да се получаваше, по едно време се включи гласът на новия китарист – плътен, мощен… направо ни идеше да и кажем да си слезе от сцената и да ги остави да свирят и пеят. Soldier of Fortune, Smoke on the Water, Child in Time … залата пееше, дума да няма… 2 биса, още малко техни песни и айде към къщи. На прибиране се чудих, какво ли е било едно време… в силата на Purple и след това на Rainbow – сигурно са били велики концерти, щото мен поне много ме развълнува тая китара:)), виртуоз е човека. Какво да кажеш повече. Ама както Светло каза… “какво да ходя да слушам онази Йоко-Оно, но за старите шлагери, ех”;).

Now I feel Im growing older
And the songs that I have sung
Echo in the distance
Like the sound
Of a windmill goin round
I guess Ill always be
A soldier of fortune
Yes, I can hear the sound
Of a windmill goin round
I guess Ill always be
A soldier of fortune

4 Comments

  1. Иван Генчев

    Някъде по времето когато си отишла в София и аз отидох в Мюнхен. Та там открих някакси Кенди. Някъде го намерих и диска и беше най-слушаното за доста време. Иначе Ричи беше четвъртата касетка ТДК дето си записах. Сред първите 5 бяха Скорпионс и Хендрикс. Имаше и оркестър Кристал… за нашите.

    Преди3-4 години Гергана ходи на концерта им в Берлин(в една бивша църква мезду другото; такива се намират доста защото като няма папство те загубват статуса си на църква, а тук не са много религиозни). Та Гергана каза че било пълно с такива фенове каквито и ти си видяла. Но изсвирили само една “стара” песен. Каза че Кенди звучала доста по-различно на живо и доста по-лошо.

    На Ричи явно му омръзанл чергарският живот на групата и сега обикаля само замъци и си подрънква на кухарка. Имам един филм за тях от немско. Та и там си личи че жената дърпа конците. Ричи не умее да говори пред камера и доста се притеснява. За съжаление не са филмирани концертите от 72′ в Япония. Имам един от Мюнхен 77′ където Дио се опитва да събуди заспалата публика, един от Япония от 75′ където Ковърдейл командва. Изобщо няма кадърно заснето нещо от Пърпъл и Реинбоу от златните им години. Преди две години видях Дио на живо и гласа му е не е мръднал. Поразителен е този дребосък. А 90′ гледах Гилан и гласа му беше доста по-слаб от това което знам от концертните им записи от 70-те. Годините не прощават, а времето така лети…

  2. Eti

    Сега се сетих, че имам концерт на Purple (или това, което беше останало от тях) с Лондонската филхармония.

    И аз четох някъде, че последното амплоа на Ричи и Кенди се вписва чудесно в средновековни замъци и крепости, в църкви. Времето лети, групите се разпадат… много малко оцеляват като Rolling Stones, които имат световно турне и преди 2 седмици ме изкушаваха да ходим.

    Доколкото разбрах 2-та биса от концерта в София са били безпрецедентни. Тя публиката не спря да вика Ричи с рефрени от старите му песни, затова и той метна мандолината, грабна китарата и си спомни младостта.

  3. Иван Генчев

    Не знам дали примера със Стоунс е много подходящ. Май бих предпочел любимата ми група да се разпадне отколкото да вегитира 40 години… Не съм ги гледал с изключение на концерта след смъртта на Брайън. Нещо не мога да понасям Мик Джагър. От няколкото интервюта дето съм гледал ми направи лошо впечатление. А без Брайън Стоунс са вече Мик Джагър бенд. Злите езици дори го замесват със смъртта…

  4. Eti

    Аз също харесвам старите Стоунс. Сега като се замисля, чудя се кой вариант е по-добър, да спреш когато групата е след разпад, да подхванеш нова група, да метаморфозираш в ново течение, което само ще буди съжаление и носталгия в старите фенове, да мааш стари кокали и млад дух на сцената със твоите шлагери от младини, щото само това си и можеш или да се кротнеш над някой проект за доброто на света. Май трябваше да посоча Мадонна, но тя е друга хава. Не е група… Май не мога да се сетя за просъществувала дълго група от световна величина, която да не е претърпяла яки катаклизми и да не е пресъхвало вдъхновението, издавайки неуморно албум след албум.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*