Circle of Life

 

Преди близо година направих този кадър, когато цъфнаха лалетата в Симеоново. Опитомени и пуснати на свобода цветя, сред зелената трева, избуяла през годините, когато човешката ръка не се е месила. Този кадър е един от любимите ми и след една година отново пак така бих го снимала, стига да има такава вероятност в подреждането на лалетата… обаче нямаше. Природата не може да я режисираш. Опиташ ли, тя по-скоро ще се обърне с/у теб. Все си мисля, че нарушиш ли естественния цикъл в която и да е екосистема, това носи небивали последици. Не за теб… за поколенията. Кадърът по-горе ми напомни за преходността на всичко, за това колко сме мънички, но сме част от нещо велико, част от Живота. И все така, година по-късно не проумявам защо го рушим… тровим земята, даваща ни храна, въздухът, растенията, животните… всичко мутира под нашите грижи. Късаме все по-лековато нишката между нас и природата, както и тази м/у нас самите, в името на нашето изкривено его, от висотата на нашата непогрешимост и величие… и всичко това, защото сме човеци, заслепени от глупави и дребнави щения, забравили да бъдем хора. Днес е ден на Земята. В някои страни въвеждат като терапевтична мярка занимания с градинарство. От както съм в София, градината е едно от нещата, които зверски ми липсват, досега със земята. Там, където го има и хората са други. Грижата за нежните растения и дръвчета, сама ни учи какви трябва да сме.

По обед попаднах на филма The Qeen (2006). Хелън Мирън наистина си е заслужила Оскара. Прекрасно превъплъщение в ролята на глава на английската монархия. За хората със синя кръв и какво им коства това. Със сигурност не е лесно да си кралица и цял живот да живееш по протокол. Та един момент ми се стори много силен във филма… разстроена след изчетените заглавия по вестниците, обвиняващи в коравосърдечие кралската фамилия, след смърта на Даяна, кралицата изчезва в Балморал, за да отведе внуците си далеч от разстройващите ги новини в медиите, защото винаги е била учена на сдържана скръб. Един ден сама с джипа за лов се хваща да догонва ловната дружинка. Набелязан е елен, с великолепна осанка – цели 14 точки. Мечта-трофей за всеки ловец. Карайки бързо, решава че може да мине през малка река и нагазвайки счупва мост в един речен камък. Оглежда щетите, позвънява за помощ и сяда до един камък насред реката. Сама, заобиколена от дива природа, където не е под контрола на никой, чувствата я връхлитат и тя заплаква. В един момент си обръща главата към брега и вижда елена, на няколко крачки от нея. Тя самата ловец, остава поразена от невероятната му красота и величие. Еленът, я кара да се усмихне, любувайки се на свободата му. Но се сеща, че скоро ще дойде подкрепление и видят ли го – с него е свършено. Започва да му подвиква да се маха, да бяга… и той изчезва. Ден по-късно и съобщават, че са го отстреляли в съседното имение. И тя отива, да се сбогува за последно с него. Кралицата, преживяла и участвала във 2-рата световна война, назначила 10 премиера… си позволява скръбта по един елен. Малкото камъче обръща колата.

Chat of the day: Лалета, като капки кръв в тревата… отрязвам всеки стрък с лозарска ножица. До мен стои кофа, която внимателно пълня, защото имам поръчение. А не проумявам, кому е нужно мъртви цветя, да оцелеят изкуственно 1 седмица във вазите, които даже не са ти пред очите.

Key moments: Червено, мирис на зелена трева и земя, щрак-подщрак, студен чай лимон и пържена рибка

Refrain:

In the circle of life
It’s the wheel of fortune
It’s the leap of faith
It’s the band of hope
Till we find our place
On the path unwinding
In the circle, the circle of life

4 Comments

  1. Иван Генчев

    Преди време май разкъсахме тази снимка… Не помня какво точно не се хареса. За мен сега съвсем мъничко по-надолу ще е по-добре. Иначе ние сме много преходни…

    Погледнато от космически размери ние не може да променим кой знае колко. Ще загиме нашата цивилизация, но това е ставало и преди и ще става отново. Природата ще ни изхвърли, ще се модифицира и пак ще продължи, но без нас.
    Ако погледнем нещата от наша гледна точка(рамките на нашият живот) нещата не винаги се променят толкова бързо, но със сигурност каквото ние “посеем”, децата ни ще жънат и ще сърбат попарата. Така е с инвестоторите дето перат парите и разрушават природата. Те са за малко и тези дето са си продали нивките за някой друг лев ще бъдат най-потърпевши, защото няма как да избягат от там.

    Тъжна работа, че сме толкова късогледи… Забелязваме нещо когато го загубим…

  2. Eti

    Разкъсахте я дръжки;). Аз не се дадох, ама изчистих двете тревички в едното ъгълче. Минаваха през листенцето на лалето. Може и малко по нагоре, така е… ама 2-ра такава вероятност ще е 4-листна детелинка;).

    Тъжно е, защото след всяка нова цивилизация не се поучаваме, а оглупяваме още повече. Все едно генетично забравяме с каква цел сме тук. Някои казват, че сме в желязната ера… последната. На много места съм чела – книги филосовски, научни… какви ли не. Че няма повече натам… И аз все така сляпо, някъд дълбоко ми се ще да вярвам, че доброто в нас ще победи, като в приказките… все ми се ще да се надявам, че съзидателното в нас е по-силното начало. Иначе, какъв е смисълът…

  3. Иван Генчев

    Никаква желязна ера. Това е ерата на пластмасата и полиетилена. Ерата на опаковките и марките, а не на съдържанието и качеството… Надали ще остане нещо след нас освен боклуци….

  4. Eti

    Предполагам “желязна” е било накакво кодово название, имайки предвид упадачната степен и насочеността в развитието на нашата цивилизация – прогрес, далеч от природата, вреден за нас и за нея. 3% от капацитета на нашия мозък е твърде смешно за каквито се мислим. И сигурно си прав – опаковката владее.

    Помня преди време един приятел, същият който ме запали по Пърпъл и Рейнбоу е имал бизнес-посещение от японски магнат – един от шефовете на концерн на 500 години, притежаващ и Тошиба напр. Та той му е разказвал, че е ходил в Тибет и там монасите са му показвали малка летяща машина, която все още работи. Машина на много години, прекалено много за Дарвинистите. А той самия ми е разказвал за един музей в Б-я, където има изложени хирургически инструменти за мозъчни операции (или поне така са ги назовали)+стъклени съдове, през период, когато в Западна Европа е имало слабо развити племена, живеещи по пещерите.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*