По-мъдрата сутрин

когато определено си се наспал и светът е друг. Блаженно съм се поизтегнала в маршрутката – вятър в косите от отворения прозорец на шофьора и слънце в очите, поомекотено от полароида, в ушите Шилер и всичко е зелено:). Идвам на бачкане само с половин час закъснение, прекачвайки се от маршрутка в тролей като по часовник. Изкачвам стълбите в офиса с чаша топло мляко за мюзлито. Пускам пц-то и засилвам di.fm с vocall trance. Звучи nadia alli с rapture:). Оставам на тази линия и подпуквам работата. Днес ми е по-ведро и щото в раничока седи билета до Варна. Чака ме Ботаническата с големите поляни, морето, може и да мръднем на някъде… а вилата сигурно е облечена в люляковите на цвят гроздове от акацията. Сетих се за това от вчерашната престрелка с един тип до блокчето на Андрей на Шипка, старо блокче пред което расте точно такава акация, същия цвят като на вилата, само че е станал ствол като дърво и стига до върха на 5-етажното блокче. За Софето това си е направо впечатляваща гледка:) и точно там заставам с моя човек в подножието и обмислям дали да звънна и помоля Андрей да ме пусне да вляза в дворчето и гледам един изрусеничък, извадил една дълга цев като за гонитба на орли и пуца. Поглеждам към широчкото стъкълце в ръката ми и както бях недоспала като го ударих на смях, седя и се заливам от смях на тротоара. Недоизрусения тип се нащрака от ъгли доста по-различни от моите и си замина.

… ами така ме налегна работата, че всъщност чак сега пускам поста, седмица след като се прибрах от Варна. И не ми се щеше да го трия… нека си остане.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*