Тъга по черешата

 

Да, точно тази на която рекламирам добро настроение. И няма как да не е. Беше супер топло и слънчево миналата година по това време. Страшно обичах тази череша. Баща ми я зася с построяването на вилата. Овощните дръвчета и ашладисването винаги са му били страст, щото е малко магия и малко хитруване над природата:). Под черешата има пейка – дървена, близо да катерушките от издялани трупи, боядисани в червен лак. Сядах под нея, а листенцата се сипеха по косата ми. Четях там и си правех упражнението “събиране на небето и земята”. Така го усещах мястото. Супер дзен… до момента в който, баща ми не го отсече. Останах супер изненадана, защото милее за всяко разстение, посято в градината. Но после се оказа, че правела сянка на чимшира от мини-английската му градинка и затова. Като малък дядо му е имал такава градина, с чимшири оформени като фигури. Та му е слабост. Сега стърчи черешов ствол – обезглавен. По-добре да я бе отрязал до долу. Като няма следа, няма и какво да ти напомня. Та от нея ми остана само горния кадър+още един, благодарение на сестра ми. Мисля, че като дойде време да и прехвърля щрака, от нея ще стане добър портретист. Тя има и търпението, и обича да наблюдава хората. Винаги си е била такава. Аз съм самовглъбена. По-скоро обичам да съм в усамотение и да няма много хора около мен.

Минаха 6 дена, от как се прибрах от Варна и бързо ме връхлетя лудницата. Благодарение на приятелят на сестра ми Жоро, имах шанса да обикалям доста из морската, в ботаническата до Дружба и из самия комплекс. Всеки ден извървявахме по няколко километра. Чувствах се страхотно. Хубаво е да се срещнеш и с любимите лица – близки и приятели, да посетиш любими места, а Жоро бързо ми влезе в положение с фото-манията:). И сестра ми бе въоръжена със сапунер единия ден, а на следващия и той. Та накрая стана нарицателно “ааа, застани ей там”:). Потрудих се над новите за мен 50/1.4 AF и 50/4. Никак не е лесно. Търпение и пак търпение. Много хубав самоучител е фотографията. Особенно в случаите, когато обхождаш обекта от всички страни, за да подбереш верния ъгъл за теб. И оставяш светлината да си свърши работата.

Опитах морската вода на вкус, както винаги… хапнахме прясна хамсия, домашната питка, сладкиш и курабии на баба, наслушах се на тишина, прибой, Шаде и Джон Лорд “Pictured within”, който ми легна на сърце, благодарение на Иван. Отдавна се оглеждах за нещо ново във фонотеката. Пролетта иска промяна, иска ново вдъхновение. Тъй като си се ширих на воля в апартамента на 2-рия етаж, си пусках музика без да преча на никой. Вечер като излезеш на верандата или балкона, облицован с нови свежи зелени листенца, те връхлита онзи пролетен мирис, характерен само за дива планина или пусто море. Вдишваш и бутилираш в себе си. На 1-ви май малката ми братовчедка имаше рожден ден. Зарадвахме я с нещо красиво, нещо малко и нещо полезно. С красивото вече си точа зъбите за портрет при следващо посещение. Но пусто, сестра и не си е хабила GB-байтите да я щрака като си идва и честно, ще ми трябва къртовски труд да я убедя да ме остави да я снимам, след като и е писнало от това. А края на май има още 4 дни. За тогава сме планирали малко излизане около Варна, с набелязани 1-2 местенца. А дотогава ме чака и семинар на Слънчев бряг другата седмица.

Днес е Гергьовден. Честно не ми бе известна цялата история около Свети Георги Победоносец. Бил свят човек, със завидна воля, отдаден на християнството. Какво ли не е правил Диоклециян, за да пречупи война. Вършил чудеса, хората го следвали и загивали за това, а той бил посечен. Чудя се, дали всички носещи това име са така безкрайно упорити и се борят за всяко нещо, в което вярват. Чичо Гошо, нямаше как да не се сетя за него днес е брат на дядо ми. Преди години се събирахме цялата рода или в Крумовград, или във Варна. Ядеше се прясно агнешко (на което не съм любител) и се пееха родопски песни. Преди години е нямал пари да учи в Консерваторията, а и други пречки, които не са се харесали при проучване на рода ни. Така става ветеринарен лекар. Но човек не може да загуби това, което притежава и любовта към него, дори и да се подреди по-друг път съдбата му. Когато запееше родопските песни, прозорците трепереха. На мен ми се насълзяваха очите от вълнение. Това човек трябва да го чуе, за да го усети. Не съм го виждала от години, а имам тайната идея да му поискам събраното инфо за рода ни, за да го вкарам в електронно родово дърво. Хубаво е, да помним от къде идваме, за да знаем на къде отиваме. 

4 Comments

  1. Хех… не бях идвал отдавна, па да дойда и да ти завидя :) Как ги праиш тия работи, незнам :) Тряя да си купя една къща във Варна аз. А па за тия родовите далавери, много ми е познато – сиа събирам и сканирам снимки – де що намеря, щото срам – не си знам рода. Записваме истории, имена, дати – с идеята ако не родословно дърво, то поне някаква история на рода да са сглоби – щото си много права – трябва да знаем от къде идваме. :) В Търново като бях и търсех на прадядо ми къщата. И питам хората, ма те име не помнят, ми викат “къф е бил” – и аз незнам… срам ужасен :) Та… действай по това, което си наумила – ценно е, а и много интересно :)

  2. Eti

    Хей Ясене:). Радвам се, че си се сетил за мен. Тряяя… купи си, докат е време;). То къщи, не останаха много свободни. Сега апартаментите и хотелите са на мода, за жалост…

    Ценно е това за рода. Даже много. Успях да се видя с чичо, около абитуриенската на внук му (моя 2-ри братовчед, който не бях виждала от дете). И продължавам да се ядосвам що за хора сме, да не си знаем родата. А баща ми казва – нормално е. Живота е такъв. Разделяме се, пътища разни подхващаме. Но, не мисля… че трябва да се примиряваме с това. Ако няма памет – няма история.

  3. Irka

    Тия дни си беше в България една наша стара приятелка. От 22 години е в Израел. Та седим си на раздумка, теми много се насъбрали за тия години, а си се обичаме и искаме да вдишаме всичко преживяно…. И ни в клин, ни в ръкав, леля Бети ми вика: “Знаеш ли, Иренче, там разбрах оная фраза ДЪРВО БЕЗ КОРЕН….не бях се сещала за филма от години, но като ме стегна гърлото, като се занизаха ония ми ти кадри, с такива подробности…изненадах се. Туй явно било носталгията…”.
    Слушах я и си мислех, какво трябва да му се случи на човек, какво трябва да загуби за да го стегне така гърлото, че с всяка клетка да осъзнае изречения, които години наред са повтаряни безпредметно и безцелно…. Какво точно трябва да те цапардоса по главата за да осъзнаеш, че живееш днес благодарение на вчера и че децата ни утре, ще живеят благодарение на днес??? Не знам има ли смисъл този кръговрат, и кой определя този смисъл, но се чуствам добре , участвайки в него и докато зависи от мен ще бъде така.
    Не знам в момента какво точно се случва около мен, с родословията, например, но май от понеделник ще си търся квартира, ергенска… Някои неща се търпят до време. Много съм търпелива, но май….Както и да е. Като отидеш следващия път във Варна, тури в земята една череша /по-далечко от английската градина, белким оцелее по-дълго:o)))/. Аз се надявам да видя утре морето макар и за малко, имам да изхвърлям душевен боклук и имам нужда от цялата му енергия…Търпеливо е и ни обича щом ни позволява да го ползваме така….

  4. Eti

    Добре,

    Хъм, направо ме цапардоса с тия твойте думи… ша взема аз да мина тия дни покрай теб да те видя. Нещо си се разшетала. За морето ти завиждам и разбирам. То е и мойто място, дето си се пречиствам и връщам към себе си.

    Черешата ще засядя, когато реша къде ще пусна корени. Тия дни си говорихме с Поля, че цветята и дърветата усещат какво излъчваме като емоции. Хващат биополето ни. Ето защо на някои хора им върви градинарството. Земята и морето все още ни търпят, макар да се задават симптоми, които предупреждават. И днес 30-40 градуса…

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*