9 МАЙ

Днес е денят на Европа – годишнина от създаването на 05.05.1949г. в Лондон на Съветът на Европа, с цел да изглади отношенията м/у Франция и Германия след войната. Консултативната организация обединява 40 европейски държави. Основни цели – да поддържа принципите за правата на човека, плуралистична демокрация и върховенство на закона, повишаване на жизнения стандарт. И това обединение, както и самия ЕС за мен е начин не само да “обединиш”, но и да контролираш.

Днес е 9 МАЙ – дата, поставила края на 2-рата световна война, дата дала шанс да празнуваме денят на Европа. 2005 година в Москва бяха чествани 60 години от победата над фашистка Германия, като беше възстановен историческия парад от 45 година. Изтеглихме го преди 2 дни. И този от 45 и този от 2005. В новата версия има представители на всички тогавашни войски, както и пълна възстановка на униформите – пехотинци, артилеристи, летци, сапьори, танкисти, моряци, барабанчици, висши школи и офицери, военен оркестър и хор от около 120 солиста. Зрелището е невероятно. На централната трибуна стоят държавните глави на всички световни сили. Прекрасна е била идеята, да монтират в специално изработели камиони ЗИЛ – около 120бр., като тогавашния военен модел с по 10-ина кресла вътре, за героите от войната, останали живи. А те са държали да минат пеша. Всички облечени в еднакви костюми за случая и носят карамфили. След края на войната са били около милион и половина. По сегашна статистика на ден умират около 500 живи и единственни свидетели на тогавашните събития, които имат право да говорят и съдят. На повечето саката са покрити с медали от двете страни… взривил 6 танка, спасил хора, сражавал се в битката за Ленинград, изчистил километри минни полета, спасила хиляди животи… за съдбата на всеки един от тях може да се напише книга. Всички държавни глави станали на крака приветстваха ветераните, до последния преминал пред тях ЗИЛ. Няма да споменавам политиката, там всички сме учили как и какво е било. Думата ми е именно за тези хора – загиналите и оцелелите, за които този ден и тази война наистина са свещенни.

8 Comments

  1. Eti

    Да, абсолютно така е! Всеки пък и да искам и не, като чуя песента за 9-тия батальон и ми се замъгляват очите. Онзи ден ми казаха следните думи. Бабата на един наш приятел… “в България никога не се е гладувало, в никоя война. Знаеш ли какво е било във Франция и по другите места 2-рата световна? Хората са мрели и от глад.” А днешните млади, респективно и ние, наистина надали може да си представим дори малко от ужаса на тази война. А ветераните са преживели, какво ли не – и “свещенната” и последвалата – за оцеляване. Наизтеглих руски филми за времето след победата. Косата ми се изправи. Човека, заради власт може да бъде много извратено същество. Времето минава, историята се изкривява. След 100 години, кой знае какво ще се пише. Няма и да има свидетели.

  2. Ivan Genchev

    Тъй като мразя журналистите да преразказват, ето оригиналния текст. Заглавието е много по-различно, макар и текстът да е същият.

    Войната е мръсна работа. Не съм срещал участник, който да се гордее с участието си. Дядо въобще не говореше, а други съселяни разказваха за кражби в Унгария. Така че не бих ползвал епитета свещен за война. Има война и война, но при всички случаи не е нещо дето човек да се гордее.

    Митологизирането и не е правилният път за вземане на поука от случилото се.

  3. Eti

    Говорим за световна война. А за руснаците, та тя е била на прага на дома им. Последната надежда да бъде спрян Хитлер. И аз да съм била жива и за мен е щяла да бъде свещенна. Пра-пра дядо ми е участвал в Сръбско-Българската война. Върнал се е с медали. Дали не се е гордял? Сега стоят в музея в Крумовград. Не може да отговаряш, ако си бил доблестен войн за безчинствата по време на всяка война. Да е имало военен съд, да са съдили престъпленията. Тогава се отварят крайни страсти. Виждаш какво ли не, някой оглупяват, други откачат. Има всякакви. Не мисля, че се митологизира. Говорим за признание. Най-нормално и човешко признание, за загиналите и оцелелите. А политиката е друга работа. За едно се бориш и надяваш, а друго се решава някъде и от някого. И на мен не ми се нрави “проблема” Чечня. Но това е.

  4. Ivan Genchev

    Не искам да навлизам в исторически подробности, но няколко факта. Хитлер стига до Москва не само заради качествата на армията си, но и заради грешките на руското командване(Сталин дава команда за бой до последно и голяма част от руските войски са обкъжени и или пленени или онищожени, а които са се спасили след това са изгнили по Сибир). Да не говорим че само 3-4 години по-рано се подписва договорът Рибентроп-Молотов, който освен че установява много тесни връзки, уговаря подялбата на Полша. Отделно в някой райони(Украйна, Грузия) немските войски са посрещнати топло от местното население. За мен голяма разлика между болшевишкия режим и този на нацистите няма. Със сигурност загиналите от нацисткия терор са по-малко от тези от болшевишкия(гладът при колектовизацията според някой източници е коствал 20 мил живота, а войната между 8 и 11). Москва и СССР не падат не заради Сталин, а въпреки него. Героите са си герои, подвигът си е подвиг, но как се стига до там че една държава с ограничени ресурси като Германия с един луд начело, който се бие срещу целия свят. прегазва половин европейска Русия. Същите тези герои са донякъде “отговорни” за управляващите си, по същия начин както немците носят отговорност че са избрали Хитлер. Само че победителите не ги съдят…

    Не се срамумавам от Сръбско-Българската война, но пак не бих я нарекъл свещена. Само дето ние не сме тръгнали да освобождаваме Сърбия от нейния крал, както Сталин “освобождава” например Прибалтика. Може би ако имахме потенциалът Батенберг можеше и да реши…

    Не става дума за почит, а за поука от случилото се. Не може само с минало да се хвалим и живеем.

  5. Eti

    Ти си бил в казарма. Знаеш там кое е закон. Работила съм във фирми, където шефската дума на главнокомандващия не се е обсъждала. “Слушам и изпълнявам”. Ако не ти харесва – дезертираш. Руснаците са сърцати по природа, говоря за редовия обикновен човек. За тях войната е изглеждала по различен начин. Нямало е начин да виждат както нас сега, отдалече и високо. Което въобще не означава, че ще извлечем поука. Продължават да се водят политически войни по света и да се подкрепят в името на икономиката или религията. А и Сталин не е бил Петър I, нито Екатерина Велика. На Молотов му разказват играта, след края на войната. Надали колективизацията и болшевиките са равнозначни на Хитлер за руснаците. Бройката загинали е гола математика, зад която стоят различни неща. Освен това, всеки войник се е надявал, че след войната… ще изгрее слънце. Абе въобще не ми се иска и да предположа, Хитлер с болния си мозък какво би натворил, ако руснаците не бяха такива и въпреки всичко го отблъснаха:). За тях е оправдано, че са слушали другата откачалка Сталин. Но виж за нас не е … а нали сме демокрация, уж.

  6. irka

    Супер тема…..
    В едно време, когато…
    Мога само да кажа, че идеи се отстояват трудно, а някои /повечето/ в тази война просто е трябвало да оцелеят.
    Този месец ме сблъска с мемоарите на моя свекър-участник в тази война, тук на Балканите, с две смъртни присъди от комунистическото правителство в Гърция. Намира убежище в “социалистическа” !!!??? България… Знаете ли колко различно звучи всичко това в неговите спомени… Потресена съм колко простичко и в същото време СИЛНО са успявали да крачат от ден в ден, преследвайки убежденията си и оцелявайки…Ще направя нужното тези спомени да видят бял свят. Истината винаги е имала поне 2 страни.
    Ети, благодаря за темата. Ще попиша още, както и за Великден, но когато имам повече време.
    Толкоз за тазсутрешното вдишване.
    С благодарност към ТЯХ, ЧОВЕЦИТЕ, за това, че се усмихваме днес!

  7. Eti

    Ирка мила, благодаря за включването:))). Важно е да се помни и най-вече думите на тези, които са го преживели. Ние… ние какво, остава да не забравяме. За тях наистина е било супер простичко. На фронта, където нещата са по-истински от всяко друго място. Защото може да няма утре.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*