Мони

Понякога е нужно да си вземеш отпуск от стойката винаги готов… за приятелите, за близките, за дневника… а преди 3 седмици, един ден преди поста “Тъга” си взе отпуск от живота и любимото куче на моите родители – 13 годишния Мони. Чистокръвен пудел с родословно дърво, за което грам не пукаше на баща ми, когато го купи. 13 години са предостатъчно на брой, за да започнеш да се разбираш с поглед с едно куче. Да се напаснете и усещате. Винаги знаеш, че един ден ще се наложи да се разделите, но когато дойде някак все не си подготвен за болката от раздялата. Всички го обичахме. Беше член на семейството. Когато се грижиш за някой, няма как да не изпитваш такива чуства. Човешко е. Опитвам се, по примера на някои религии да се усмихвам, като се сетя за него. След тези 3 седмици е малко по-лесно. Помня, че преди да си отиде дядо, му бях направила няколко кадъра. Иглеждаше толкова тъжен. Сякаш е знаел. С Мони се получи същото. Последните му кадри са как чака на площадката пред вилата да се приберат стопаните му. Вярно куче беше. Сбогом приятелче… 

Напоследък все повече се убеждавам, че човекът е извратено същество и не е трябвало да създава селекции, и да опитомява кучето и котката. Просто човек не заслужава такава силна преданност. Малко хора успяват да отговорят с нужното. Тъжен пример са бездомните кучета и котки, особенно изхвърлените домашни такива, в моменти на стагнация или досада. В напредналите държави си има закони и глоби за това, има уредена система за поемане и грижа за такива животни. Това е още един показател за нас, колко изостанали сме като нация.

”  Величието и моралният напредък на една нация  
   могат да се оценят по отношението й към животните” 


              Махатма Ганди
    

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*