Едно

“…Понякога ми се иска да протегна елегантно крак и да спъна времето. Просто ей така… за да имам шанса да бутилирам магията на миговете, лекарство за сиви дни.
Някой някога ми бе казал, че моментите на безвремие са като ръката, която имаш, но не се замисляш за това. Като вселенския аналог на вестибуларен апарат, дълбоко някъде, част от теб, от същността ти – едно.
И сякаш съществуването ти зависи от това да ги има.”

Тези думи бях написала едно лято преди 2 години, когато прочетох първата книга от Р. Бах – “Едно”, купена от Orange център и ръката ми се протегна към нея без да знам защо. Останах удивена, как един мъж може да почувства и опише Магия, типична като усещане по-скоро за жените и да събере в тази книга идеи за това кои сме и какво сме, и защо привличаме необикновенния шанс в живота да се “огледаме” и познавайки своето отражение, да проумеем, че там “отвъд” съществува, и подобно на Алиса, без много да се маем по детски вярвайки, прекрачваме…

“Сега да щеш само да слушаш, Кити, и да не говориш толкова много, ще ти разкажа всичко, каквото си мисля за Огледалната Къща. Първо, стаята, която виждаш в гледалото, е също като нашата, само че нещата са наопаки. Мога да видя цялата стая, като се кача на стола пред камината, цялата освен една мъничка част точно зад камината. Ах, толкова ми се иска да видя и това мъничко ъгълче. И така ми се ще да знам палят ли и там огън през зимата. Не можеш нищо положително да кажеш, освен че когато нашата камина пуши, тогава и в другата стая се вижда пушек. Но това може да е нарочно, само да се правят, че уж и те имат огън. После книгите им приличат много на нашите, но думите са обърнати. Знам това, защото веднъж държах една наша книга пред огледалото и тогава и те държаха една книга в другата стая.
– Дали ще ти хареса да живееш в Огледалната Къща, Кити? Чудя се дали ще ти дават и там мляко? Но може би огледалното мляко не е добро за пиене…
 И, о, Кити, сега идваме до коридора. Можеш да видиш само мъничко от коридора в гледалната Къща, ако отвориш широко вратата на нашата стая.
Това, което виждаш, прилича съвсем на нашия коридор, само че по-нататък той може да е съвсем различен, знаеш. О, Кити, колко знаменито ще бъде да можем да отидем в Огледалната Къща! Сигурна съм, че в нея има, о, такива чудесни неща! Нека си представим, че можем някак да влезем в нея.
Нека си представим, че стъклото става леко като тюл, така че можем да минем през него. Я, наистина, то се превръща в мъгла! Сега ще бъде много лесно да минем…
Докато казваше това, Алиса се покатери на камината, макар че навярно сама не знаеше как се намери там. И наистина стъклото започна да се превръща в тънка сребриста пара. Следващия миг Алиса мина през него и леко скочи в Огледалната Стая. Най-напред тя погледна дали камината гори и остана много доволна, че в нея намери истински огън, който гореше така буйно, както и в тяхната стая.
“Значи тука ще ми бъде топло колкото и в старата стая – помисли Алиса. – Всъщност още по-топло, защото тука никой няма да ме пъди от огъня.”…

Л. Карол

3 Comments

  1. Alissaa

    “- В нашата страна – каза Алиса все още запъхтяна – обикновено ще стигнете някъде другаде, ако тичате много бързо, дълго време, както тичахме ние.
    – Много е бавна вашата страна! – отвърна Царицата. – У нас, виждаш ли, тичаш, колкото можеш, за да останеш на същото място. Ако пък искаш да идеш другаде, трябва да тичаш два пъти по-бързо.”

  2. Alex

    Промени ми ъгъла тоя човек….
    “Останах удивена, как един мъж може да почувства и опише Магия..” – тук ме засегна…такъв съм си :) ….

  3. Eti

    не се:)… всяка година преоткривам Америка, понякога успявам да стигна и до обратната страна на Луната;)… да “видя” онова малко ъгълче зад камината… за мен Бах бе синтез на моето светоусещане до момента… но, отваря и глад за още…

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*