Странджа

Днес аз IT общността се е подхванала подписката, която стигна и до мен. Незнам вече, що за държава сме… Миналата седмица прибраха няколко по-буйни млади активиста в София, осмелили се да изземат гласът на редовия гражданин, който би крещал ако наистина осъзнаваше за какво иде реч. Който се е движил посока към Доспат и се е оглеждал сред необикновенно красивите и диви места, които могат да те просълзят и заседнат в гърлото, като видиш как се изнасят камионите с трупи и как лежат мъртвите дървета до пътя. Не знам, колко регулирана е тази сеч… вече нямам вяра. Поразходих се към Слънчев бряг тази година. Ами за мен просто Слънчев бряг, Свети Влас и Дюни вече не съществуват. Някой грижливо и методично се е погрижил жк Младост да се телепортира там. Около блока ми в Люлин има повече въздух. Да не обяснявам къде се изливат масово отпадните води по Черноморието и що за “пречиствателни станции” са изградени – тръби закопани в пясъка, обвити с плат. Ами планинските курортни комплекси и вечната война на плажа на Иракли. Е сега и Странджа, заради неуредици с картите, които не давали действителни граници на парка и не отделяли земеделските земи от парковата площ. Само че, не искам да се изнасям от тук. Искам си и планината, и морето. На всички са. Не на шайка министри, кмет и търгаши.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*