playlist for june

Ми какво да се прави, все за музика си драскам тука. Така се е паднало. Имаше един сух период, а сега все нещо ново изскача, на което попадам. От известно време си правя месечна плейлиста в mp3-ката и така уплътнявам времето в път до работа. Та за миналият месец, това бяха – ATB, Belinda Carlisle, DJ Tiesto, Bjork, Blank&Jones, Kosheen, Emiliana Torrini. Погледнато отстрани, изглежда като раздрънкано пиано тази комбинация. Ама мен ме кефи. Стиловете и теченията са просто различни лица на едно и също. Armin продължавам да си го свалям, но след A State Of Trance 2007, който хич не ми пасна за разлика от миналогодишния и дори епизод 300 ми звучеше по-добре, та засега е назад. И за тая шашава комбинация пак е виновна музикалната зона.

André Tanneberger Trilogy (2007). Решавам да видя, какви клипове има на stage6 на Enigma, покрай раздвижването при тях и виждам ATB-Enigma Push The Limits (atb-mix). Ремиксът е страхотен, с много готин бийт и стария оригинален клип с кендо-боя. И така стигнах до трилогията на ATB, която не слиза от ушите ми. Justify и Renegade пускаха доста често по радиото и все се чудех на кого са. А още по-смешно ми стана, като видях че е негова 9pm (Till I Come), на която съм скачала по дискотеките. Има и ремикс на якото парче на Olive “You’re Not Alone“, ама ми липсва гласът на Ruth Ann. Добро попадение беше – енергийна напитка.

Belinda Carlisle – Voila (2007). Ако преди n-години, когато беше нашумяла с песните “la Luna” и “Circle in the sand”, ме бяха попитали на кого искам да приличам, щях да посоча нея. Един от най-чаровните и нежни силуети сред изпълнителките. Бях решила да си изтегля старите и албуми, вместо това откривам нов и факта, че не е спряла да пее. Направо не може да повярва човек – най-хубавите френски шансони + 4 бонуса на английски. Албумът носи със себе си много изтънчена и топла атмосфера. Точно в него участва като вокал и Наташа Атлас от албума на Кенеди.

DJ Tiesto – Elements Of Life (2007) и парчето Break my fall. Заедно с Just Be и двата албума влизат в коктейла ми за сутрешно събуждане и отпускарски шляеници. В албумите има много настроение и дори Армин не може да го измести от плейлистата.

Bjork – Volta (2007). Исландската певица винаги е имала непоправимо самобитен стил, неподчиняващ се на никакви условности и класификация. Доста често ми е нанагорно да я слушам, но има моменти когато музиката и заспива към настроението ми. Супер е странна и точно затова ме кефи. Уникален глас, много награди Грамми, като интересите и преливат през всякакъв род музика. Нежната и визия контрастира с мощния и често агресивен стил на пеене.

Blank&Jones – Relax Edition Three, Two, One & Singles. Отивам аз на last.fm да търся инфо за АТВ и гледам наредени около тях все познати имена, сред които и тези двамцата. Отново немци, да. Явно ги бива в dj-стването. Тези същите стоят и зад доста от компилациите на Cafe del Mar и Buddha Bar. Последният им chillout албум в 2 части много ми допадна, както и синглите. Перфектни за работен фон.

Kosheen – Damage (2007). Е тази група са си стари познайници. Те наследиха Olive в моята дискографска колекция, след като първите се позатриха. И тук имаме бесен женски глас – Sian Evans. Първият им албум Resist си го купих. Беше бъкан със заразни парчета – Catch, Suicide, Hide U, Hungry, Harder. Стилът е drum&bass и щипка rock. Все се чудех, какво значи името им – Ko (стар) – sheen (нов) от японски.

Emiliana Torrini – И накрая отново исландска певица за разкош на този сбирщайн, но с меланхоличен и нежен глас. Напомня ми на Тори Еймъс. Love in the Time of Science си остава по-слушан от Fisherman’s woman. Пускам си я като вали или при залез слънце. Сега се сетих нещо от Малкият Принц – “Хората, които обичат залези за тъжни”.

Basic instincts, social life
Paradoxes side by side
Don’t submit to stupid rules
Be yourself and not a fool
Don’t accept average habits
Open your heart and push the limits

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*