Лятно недоволство

Ми да, мрънкам си тука. Винаги съм си мислила, че повече издържам на горещо, ама то това не е горещо като горещо. Ад си е направо. Отворихме за малко прозореца – на вън духа, все едно си пуснал климатик на макс през зимата. И да излезеш отпуска – къде да се денеш, ако си край море – в хотела с климатика. Трябва да си поне над 1200м. надморска. В събота Тони ме нави да се качим на Витоша – към Дендрариума и след това към най-близката хижа да седнем да се подкрепим със салата, картофки и палачинки. Добре, че склоних да се измъкнем от София. Супер ми се отрази. Зелено, хладно, тихо. Попътно гоних пеперуди с Pentax 100/4 macro. Много ми допадна. Тествам го все още да видим ще се сприятелим ли с него. Напоследък доста техника ми се насъбра дето все съм искала да пипна и все съм нямала тоя шанс. Толкова чакана, че най-накрая като се окажеш сред това изобилие се чудиш кое най-напред да хванеш. И за да избегна разконцентрирането, ще приложа пак старата схема – по месец на стъкло. Тествах и светкавицата миналата седмица. То не било толкоз страшно, колкот си го мислих. Ама още практика трябва.

Баща ми явно сменя климатиците на вилата и ми предложи такъв за охлаждане, ама братото си назначи изпит и плануваното ходене към Варна се измести за незнам кога си. И сега стоя в тая тенджура, наречена София. Сякаш са и палнали котлона ми се струва. Дори не ми се прибира все още. С Поли чакаме поне да стане 19ч. и тогава. Събраха се пак камари с кадри – и от ходенето до Варна и от съботно-неделни щраканици. Само ги преглеждам и не ми се обработват даже. Освен да си сменя режима – лягане в 10 и ставане в 6 по хладно. Междувременно почнаха разкопки из София. Центъра е добре блокиран в задръствания сутрин. Обаче аз съм хитра – слагам фактор дваесе на лицето, Evanescence и Nightwish на ушите и си отспивам още малко.

И на работа малко се поспряха спешните задачки. Пак има тръгчета, ама не по 2 на седмица:). Тони ми пусна едно клипче – скрита камера, на която много се смях. Опитах да си представа аз как бих изглеждала в тази ситуация – хехехе, мнооого готина смешка. Дослушвам Адре с любимата ми Justify. Много ме кефи и Trilogy – меланхоличната и замечтана тема от едноименния албум ииии стана време да потегляме към home sweet&HOT home…

I can’t do it any other way
Repeat.. I’d do it all the same way
And I won’t justify
One more time
And I can’t do it any other way
Repeat every single word we said
And I can’t justify
One more time

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*