Празниците…

Отмина 8-ми март, ден на жената и т.н… а за мен бе просто 67-ият ден в годината (както пише в Уикипедия) според григорианския календар (68-и през високосна). Остават 298 дни до края на годината… и нито гробището от умрели цветя до бюрото ми, нито целувките на колегите ми ще променят вътрешното ми убеждение, че най-хубавия празник е онзи, който се разлива в теб, когато ти е хубаво… когато видиш нещо красиво, затрогващо, вълнуващо и добро, когато получиш жест на уважение и обич, без задължение, ей така импулсивно, както се случват хубавите неща, непланираните.

Тананикала съм си в проливен дъжд и съм си купувала сама цветя, защото ми е било хубаво, заради мен самата, не заради дата, повод или масовка. Като да седнеш с молив в ръка и да излееш на случайно листче, душата си почувствала Мига.

 

Уловено в сетива,
зеленото ухание обрича сивото на цвят.
Блян туптящ…

3 Comments

  1. g

    така си е. доста празници са просто условност или “защото трябва”. истинският празник си е вътре в теб, когато и както го чувстваш. дори видимо да няма причина за това.

    целувки от колегите, а? :-))

    хубаво хайку. ама ти си го знаеш.

  2. Ira

    Често се чуствам така…..
    Всеки ден намирам повод да се “разлея”….
    Не си задавах въпроса “защо”…аз просто съм си аз!
    С годините по реакциите на околните осъзнах, че това не било често явление и май започнах да се наказвам за вечния празник в душата ми. И така се запитах “защо”. Още не съм намерила отговора.
    Сигурно не трябва.
    На мен не ми трябва.
    Затова нека продължаваме да си пеем “джингъл белс” и на плажа :o)))
    Аз съм най-щастливият човек на земята – защото осъзнах и приех факта, че ви има…

  3. Eti

    А това е повече от “достатъчно” :))).

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*