Софийски стрийт абсурдизъм

Не, това не е хубава дълга разходка с фотоапарат в ръка, позяпвайки доволно сгради, улици, хора и т.н с идеята да релаксираш и нацелиш хубав кадър. Това значи, да се качиш в 7.30 от Люлин на светкавичния и екстремен частен градски транспорт, наречен “маршрутни таксита” и да стигнеш в 10.00 в Младост 1. Казвала ли съм, че мразя София… сигурно много пъти, но ето пак го казвам – МРАЗЯ София. Сега ми е леко на съвестта. Грейна слънце и затвориха окончателно Цариградско шосе. В Понеделник в най-големият дъжд, така и не го бяха затворили, но хората от къде да знаят, ако не слушат радио и не четат в интернет междувременно. Транспорта си караше по предварително набелязаните маршрути, съобразени с ремонта. Ползването на автобус от Люлин до Сточна Гара и от там до Младост 1 ми отне също 2 часа. Ми това си е пътя до Пловдив! Два часа от моя живот в едната посока и още толкова на връщане! София няма да престане да расте, няма начин при положение, че никой не се стреми да развива икономиката в малките и областни градове, да задържа младите хора, подобно на кмета на Каварна. Инфраструктурата на столицата е проектирана и предвидена за 500хил. човечета, а сега сме близо 2мил. Тези дни казаха по радиото, че същото чака и Варна – втория по разрастване град в страната. Същото безумие по улиците бегло започвам да разпознавам и там, като си се прибера за малко. Метрото се строи все така бавно, а колите по улиците стават все повече и повече. Може би трябва да се измисли нещо, подобно на Лондон – такса за леки коли за влизане в центъра. Повече и по-добър градски транспорт, по възможност с екологично гориво. Всеки изкачил се над камбаните и хвърлил поглед към София от там, знае за какво говоря.

В спирането на един отрязък на една от главните пътни артерии във София и безумните задръствания, които последваха, отново лъсна облика на този град, уж стремейки се да бъде Европейски. В понеделник, много хора не знаеха качвайки се на тролей или автобус до къде ще ги отведе той и заставайки на определена спирка, дали ще мине чакания от тях транспорт. Не всеки има компютър в къщи и не всеки чете вестници. Нямало време да се постави информация по спирките, кратък бил срока в който е взето решение за ремонта… м-да, обявиха се изборите наесен и юруш на ремонтите. Така беше и миналата година. Жалко, че отпуската ми не съвпада с ремонта и е чак края на август, което няма да ми спести ядовете и изгубеното време. Но то само това остава – човек да си планира отпуската, спрямо ремонтите в София.

И все пак има “проблясък”. Нашата гордост, световният шампион по фигурно пързаляне М. Ставийски, който ни просълзи с Албена, гледайки прекрасното им изпълнение на леда и лице на кампанията “Не карай пил, стигни жив”, стана екшън участник в пътна катастрофа в неделя, с над 1 про-мила в кръвта. А тогава се прибирахме с брат ми от Варна и бяхме свидетели на подобна катастрофа в проливния дъжд. Страшно е… страшен е факта, че се е качил в колата с мисълта, че ще му се размине, а може би и с мисълта, че на него не може да му се случи такова нещо, страшен е и факта, че пътните полицаи са го пуснали, потупвайки го приятелски по рамото със съвет да кара внимателно, страшен е факта как по американски PR-ите са се юрнали да правят акция – официално извинение и загриженост за пострадалите по националната телевизия, а сигурно и в другите медии. Законът казват, трябва да е един за всички. Само че законите в тази страна се правят от адвокати, и всеки закон си има вратички, надлежно заложени. Не знам… ще видим.

Вчера гледах и новините за наводненията със свито сърце. Баща ми казва – това е природа. Дали само тя е виновна, за това че гинат хора, че къщи, градини и улици са унищожени. Защо ли пак си мисля, че правим всичко в последния момент, след като трагедията е факт.

Дали ще остане след време поне нещо, с което да се гордеем, че сме българи … или ще поемем пътя навън, горчиво разочаровани и безсилни, като всички които си тръгнаха от тук.

8 Comments

  1. Синеморецът

    Вчера по обяд си пристигнах и някъде второто, третото изречение ми беше: “….скапаната София…”, въобще не симпатизирам на града…то няма за какво да се хвана….обаче като върл привърженик на равновесието в хаоса, ще те боцна с: що тогава си в София? – не искам отговор, знам защо ;)

    Иначе, морето беше супер….как може да бъде едно море?!…..последния ден изгорях => треска => никакво слънце повече => не можах да си тръгна със солени коси за “шибаната София” => само пясъка във раницата ми остава :)

    Абе….вий с някаква неприязъм се къпете в морето – вий, хората от морето… Някак си за неестествена среда го приемате…..да, то ви е необходимост и даденост и все пак внимавате много с него….хм….уважение и респект към стихиите на природата…..е как да не ти се живее на морето!

    Как си Ети?

  2. Eti

    Е като знаеш, не питай;). Никога не съм и си помисляла, че ще живея тук. Тази идея ми е била винаги абсурдна.

    Хохо, аз съм си тръгвала със солено тяло. Да запазиш до последно морският мирис;). И вода съм си носила и купища мидички и рапани.

    Що с неприязън бе Алекс? Аз поне с невероятен кеф, но има и такива дето обичат да го съзерцават, без да се потопят. Различни сме, ние хората;). Аз обичам и на вкус да го усетя… и ми липсва, това усещане за простор, въздух и пречистване до него. Не каза къде си ходил на море?

    Как си Алекс?

  3. Синеморецът и морето

    Река Велека (с пет шест, жълти лилийки)….закуска “Гюзелийка” и плаж “Лепите” са жокерите, сети се сама.

    Исках да вкарам малко китайска/японска хармония със природата или града….често хвърляш отрицателни емисии към града, а ти си си част от него….и ти акаш в Софийската канализация и ти си виновна за задръстванията, понеже отказваш да пътуваш с телепорт или летейки с килимче….ти си София…това не трябва нито да те обижда, нито да те обожествява. Абе нали четеш Бах?!

    Тъжно ми е за морето в носа, устата, ушите и дуп***…..полудявам…. почнах да чертя планове за съботи и недели, за нощни влакове, за спане в палатки на пясъка….ама мнооого път беее….
    А, да, от утре продължавам да се готвя за Лондон състезанието по салса :) ама партньорката ми не струва! :( уфффф, аман…

  4. Eti

    Силистар или Синеморец? Ах тиии!

    О да, чета Бах… ама Бах се разведе с жена си:D. Не ме обижда, нито ме обожествява. Така ли звуча?! Съжалявам, не съм искала. Проблема е, че осъзнавам със всяка фибра глобалния недостатък в живота ми, наречен “жител на столица”, в която трудно намирам място за мен самата. Някак си, не си отиваме и тук рядко съм това, което съм. Ето за това говоря. Жертвата е безумна в моите очи, но не мога да си тръгна ей така. За това е тая фотография, фитнеса и ходенето всеки месец до Варна. Да ми тежи – назад е София, напред е Варна. Хич и не се замислям, само финанси да има.

    И на мен ми е тъжно. Държа си рапан до нотбука и си “пускам” вълните, след това си събирам солените сълзи в него… м-дам;)

    Амчи, като не ме научи на салса… а сега си сърбай попарата!:Р Лондон, а… смело си се прицелил. Ако на стъпките си добър, колкото на думите…;), ай стискам палци. много ми се ще някой ден да видя как я танцуваш… тая салса.

  5. НаБахЖената

    След периода на женен, кое негово произведение си чела? Има ли такова въобще?

    Алфредо ме покани…оффф….вярно че трябваше да те поканя…. партньорката ми била пред очите, а аз…как можах да не се сетя…на Алфредо партньорката е стрелкиня!….що не ми намекна че си навитак бе? или пак мъжете не разбирали от намеци (преди малко го чух тва….а да сте се замисляли, че може и вас да не ви бива в намекването?) ще ми кажеш…..хм, не съм се замислял за партньор…ами да…..атрактивни ще сме, няма намеци, няма солени сълзи в рапани, които да прецакат клавиатурата на скъпи нотбуци…. въобще не става това с рапаните…. като си малък да, като си голям ставаш по-претенциозен, алчен и консуматор….е списъка е дълъг…

    Ае, утре отивам с приятел за барабани…гледай какво ми прати:
    http://youtube.com/watch?v=DJXUH0yftjU&mode=related&search=

  6. Eti

    Развели са се 1997г. Като гледам, не е спирал да пише. Или си писател или не си – то е над всичко. Предполагам, няма ги преведени тук последните му книги, иначе… бих чела.

    Bach, Richard, “Out of My Mind” (2000) Delta, ISBN 0-385-33490-7
    Bach, Richard, “The Ferret Chronicles”:
    “Air Ferrets Aloft” (2002) Scribner, ISBN 0-7432-2753-0
    “Rescue Ferrets at Sea” (2002) Scribner, ISBN 0-7432-2750-6
    “Writer Ferrets: Chasing the Muse” (2002) Scribner, ISBN 0-7432-2754-9
    “Rancher Ferrets on the Range” (2003) Scribner, ISBN 0-7432-2755-7
    “The Last War: Detective Ferrets and the Case of the Golden Deed” (2003) Scribner, ISBN 0-7432-2756-5
    “Curious Lives: Adventures from the Ferret Chronicles” (2005) Hampton Roads Publishing Company, ISBN 1-57174-457-6
    Bach, Richard, “Flying: The Aviation Trilogy” (2003) Scribner, ISBN 0-7432-4747-7
    Collected edition containing “Stranger to the Ground”, “Biplane” and “Nothing by Chance”
    Bach, Richard, “Messiah’s Handbook: Reminders for the Advanced Soul” (2004), ISBN 1-57174-421-5

    Въх, да взема и аз ли да си взема едни барабани… :D.

    Да си чувал, че стрелците не ги бива в намеците… че аз най-нагло и нахално те моля от месеци (:D), за поне един урок. Да не казвам, че ти ми обеща (мъжете често “забравят” и бягат от обещания). Направо щяхме да ги разбием! Танцът е в кръвта ми. Какво да ти обяснявам, бедна ти е фантазията…

    Ами да, точно такъв ставаш … ама понякога се обажда в теб онова дете, което държи рапан в ръце и гледа времето, изтичащо като ситен пясък, дето се заглушава от крясъка на консуматора, който драпа за последния си скъп обектив, защото му се е вмъкнал под кожата и иска точно него, и го иска сега. М-да. Горчиво прав си.

  7. Рапон

    И ти си права….за да се измъкнем от обещанието, обещаваме в неопределено бъдеще….уж, нали….ама….нали….и така нали….уф, чувствам се кат’ мъжСки Свин….ама всеки пол с номера си все пак…обещавам салса при всички положения, но не знам кога…..:-D наистина не знам….ама ми е мерак да припадаш от страхопочитание
    :-D …лек петък!

  8. Eti

    :D определено ми действа разведряващо, минаването ти оттук на прибежки. Току се поспреш и седя, и се заливам от смях пред “скъпия” нотбук. Може да си Свин, но си свежарка;). Като ти дойде музата да ме обучаваш, гледай да е в обозримото бъдеще, че с бастунче като припадна от страхопочитание, не се знае дал ще имам сили да се съвзема…

    ;) лек и на теб Алекс!

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*