Честит ми имен ден!

Така де, по-добре късно, отколкото по-късно. Вчера имах двоен ден, както каза Буба. Голяма Богородица – кръстена съм на баба ми Мария и празник на Варна. Признавам си – варненка съм до мозъка на костите си и обожавам родния си град. Получих обаждания от най-близките със все прекрасни пожелания. Дано поне част от тях стигнат до ухото на който трябва;). Преди 2-3 години на този ден със сестра ми търпеливо изчакахме дългата опашка пред храмът “Свето Успение Богородично”, близо до Римски терми. Бил е построен преди близо 400 години и е вкопан в земята, както параклиса в Св.Св. Константин и Елена. Не знаех какво да очаквам от срещата с иконата и се вълнувах. Надали от адреналина, но като застанах в очи с нея усетих топлина на 20 см., приближавайки се да я докосна. Дори и да се бях заблудила, сестра ми потвърди същото. Най-вероятно си има обяснение, за което само мога да предполагам.  

Иначе беше малко нервен ден 15.08 и понеже бях спала само 3 часа предната нощ, сътворих 2 супер глупави грешки, едната поправима, другата с малко последствия. Май вече ми е минало времето, когато спях по 3 часа и не се оплаквах.  Майка ми звънна и вика – празнуваш ли, а аз надянала слушалки денсах из кухнята в ритъма на Somersault. И тогава разбрах, какво ми е липсвало, когато Ирка ме пита – какъв ми е проблема, виждайки яко сухите краища на косата ми и как цъфти. Бях натирила моя генетичен оптимизъм и жизнерадостност в ъгъла и косата първа е проплакала. Миналият понеделник завърши прекрасно, минавайки след работа през салона, молейки се на ум да я заваря. Явно са ме чули, щото им беше спрял тока. Ама вещиците намират изход от всяка ситуация и след 10мин. сладки приказки, Ирка се въоръжи с ножиците и в следващата минута се намерих на стол на тротоара, залигавчена с пелерина и с розови щипки в косата. Само да имаше кой да снима. Коли и хора минават, а ние се стрижем на по чаша бяло вино. Май преди много години, бръснарите така са действали;). Ама той занаята си върви с човека. Няма значение къде си.

Та имах планове за пицария… ама пусто като разходихме кучетата, взех че се зазяпах в един чакан филм… и то оттече, та “празнуването” ще го правим в края на седмицата.

2 Comments

  1. Ivan Genchev

    Честит да е, та макар и на патерица!

    Странно е че не помня този ден, както и Петровден, Петков, Тодоров и много други. Май помня само тези около Коледа и Великден… Когато има събиране и хапване….

  2. Eti

    :) ами аз го помня заради баба, а сега го помня заради Варна:), така и така не си харесвах името като дете, не съм го и усещала като празник. Когато построихме къщата в Св.Св. Константин и Елена ми стана традиция на този ден да палваме свещичка в стария параклис. Мъничък, с много особенна миризма в него. Пожелаваш си здраве, минутка вглъбение и излизаш. Действа много уравновесяващо;). Та сега това го правя, когато се прибирам… денят и датата не всякога имат значение.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*