Jethro Tull in BG

Всъщност това дето моята Класна ми каза, че ще ми върви, сигурно е имала предвид, че ще ми върви по вода;). Ама много ни вървя.

Отдавна не бях пътувала във влак 1-ва класа през ноща, та си припомних, че е изнурително занимание. Си и Пешо ни посрещнаха с колата в Пловдив на гарата и след това си доспахме до към 10 часа. Следваше обиколка на апартамента (като нов след ремонта;) и на квартала с цел да си вземем прясна закуска и едни вкусни курабийки, дето майката на Си нацелила като им идвала на гости. После планирахме разходка до гребната база и Стария град, където поснимах много малко, т.к. църквите и стръмните улички бяха окупирани от сватби и една изложба, а в една от градинките м/у старите чардаци свиреше духов оркестър по фирмени тениски. Май някакъв пленер се откриваше. От Варна се бяхме подготвили преглеждайки сайта на братята руснаци (щото знаем, че те познават повече от БТВ, осланяйки се на сателитни снимки) за много дъжд – якета, чадъри, маратонки. А от сутринта в Пловдив яко слънце. Та голямо чудене почна, с какво да тръгваме. Дали да се екипираме или да се връщаме, за да мога да оставя и раницата с апарата. В края на краищата, взехме чадъри и по нещо за отгоре и решихме да не се връщаме. Си и сестра ми нямаха билети за Джетро и ако не си намерят, ще ми вземат раничката. Междувременно на път към Стария град минахме през бутка за продажба на билети и там беше обявено, че концерта се премества от Амфитеатъра:( в Зала 14 на Пловдивския панаир. Е все пак ходихме до Амфитеатъра. Помотвайки се, след като слънчасахме яко през деня, към 17 и нещо почна да става облачно. В 6 стана направо тъмно като за 8-9 часа. Понеже ни се стори рано, въпреки съвета ми да ходим там, докато не е заваляло, седнахме на бара на лъскав хотел, в близост до входа на Панаира. В 6.30 почнаха първите капки и Си каза айде. И като каза айде и дъжда каза айде… и ако знаех, че 10 мин. по-късно на главите ни ще се излее цялото небе, нямаше да мръдна никъде. Още повече, че брат ми и Роси забравиха билетите в София и се върнаха, стигнали почти до Пловдив. Едвам стигнахме до входа с колоните, вече подгизнали до колена. А тепърва имаше да търсим залата. Вятъра бе почти като в буря и 3-метрова козирка все едно я нямаше. Така и така се мокрим, решихме да притичаме до залата, но дъжда се усили, екнаха гръмотевици и в целия тоя екшън, тичайки и викайки стигнахме 50метра по-навътре до зала 3 и там си и останахме. Козирката на залата бе поне 5 метра, но дъжда стигаше до нас. Ламарините над главите ни се тресяха. Сред грохота имахме чувството, че ще ни падне нещо на главата. Скупчени една до друга, чакахме поне да поутихне… за да си извикаме такси. Бях толкова мокра и отчаяна, че почти се бях отказала от концерта. Звъннах да кажа на Роси. Едвам се чувахме от вятъра. Роси каза да не се отказвам в никакъв случай. Към 7 и нещо почна да поутихва и подтичвайки след още 50 метра видяхме залата. Си се повъртя малко и намери билети. Влязоха да пазят места и аз останах да чакам. По-късно горко съжалявах, че не съм влязла по-рано, за да заема добри позиции. Това е първият концерт в който никой не проверява за щраци. Един дори се бе въоръжил със светкавица, но по време на концерта правиха забележки, които ест. бяха подминати. Хората си щракаха на поразия с джобни камерки. Е аз пък се смених със Си и застанала до пътеката снимах, каквото можах над главите със Зонара. Можеше и да се примъкна по-напред, но се притесних да не ми направят забележка, та… ето защо кадрите стават за дневника, но не и за блога… а имаше какво да се снима:).

Иън Андерсън се появи почти на време, заедно с оркестъра на Класик FM радио. Британецът въобще не ни разочарова. Публиката бе доста странна и разнородна – метали, рокери, хипари… възрасти всякакви. Имаше луди фенове, които знаеха песните и се чу сред тях “Ей, само заради това парче си струваше да дойда”. Андерсън свири страхотно и бе енергичен през цялото време. Много ме изкефи стойката му – подскачайки на едно краче, елегантно свил другото пред себе си – така ми напомни на придворен кралски хуш, забавляващ висши особи. А си личеше, че и той се забавлява доста. Явно всички тези години кариера зад гърба му не го бяха уморили. Акустичният вариант на неговата музика страшно ми допадна. Келтските ритми вплетени в твърд рок и джаз, придаваха старинно и уникално звучене, някак извисяващо. Цялата публика много се кефи, въпреки непретенциозната зала, далеч от идея за акустика и концерти. Мокри, измръзнали и преживели екшъна се стоплихме бързо пляскайки на виртуозните изпълнения на музикантите. Имаше и китарно соло, супер яко изпълнено от дългокос рус музикант. Диригента, който свиреше и на клавирни бе също доста атрактивен. Андерсън не забрави феновете на по-твърдия рок и пя и за тях. Често минаваше от флейта на китара или мандолина. Сестра ми ги чу за пръв път, но много и хареса. С една почивка от 15мин. продължи до малко след 11 часа. И само един бис, но дълъг – компилация от няколко парчета. Си все подхвърляше – “ей това не е ли от една много известна рок песен?”. Андерсън вплиташе смело известни класически парчета в свои и чужди рок хитове. Имаше дори дуо-флейта с българска красива изпълнителка. Та, никак не съжалявам:). Чудесен концерт беше.

4 Comments

  1. Ivan Genchev

    Още с първото прочитане ми направи впечатление последната снимка. Много добра работа и на теб и на чичо Андерсън.

  2. Eti

    :) Мерси! А бе още ме е яд, че не прилазих по-напред. Зонара си се справи, макар малко да се съмнявах. Подпирайки се с лакти на колене, стаила дъх понацъках 15-ина кадъра. Е имаше и размазанки, но от ръка толкова. Стига за спомен:).

  3. Аз имах удоволствието да бъда на концерта, много, много ми хареса.

    Снимките са хубави.

    Мен ме е яд, че забравих да взема преходник m42-EOS за един SMC Takumar 135/3.5 (който иначе бях взел :) – с него можеше да направя някоя нормална снимка, ама… :) и се мъчих с един 28-105/4-5.6 – мъка, мъка. Ама важното е, че беше готин концерт и чудесно ‘музикално шоу’ ;)

    Вече съм по-голям фен на музиката на Ian Anderson и Jethro Tull.

  4. Eti

    Така си е. След последният концерт на който ходих, това с кадрите са последното нещо, което би трябвало да отнесеш от там. Да не говорим, че ловенето на кадри в такава обстановка те разконцентрира;). Иначе си трябва поне малко по-светла оптика, така е.

    Иначе за Джетро… и аз така:).

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*