Ян Артюс Бертран в София

Още като разбрах за изложбата на Бертран ми се искаше да отида в деня на откриването, бях така въодушевена и не ми се искаше тази енергия да отиде на халост. За жалост, като повечето хубави неща, опитващи се да се случат в тази страна и това бе “побългарено” в не-добрия смисъл на думата. Охрана ни спря в началото на моста, спирайки развълнуваната тълпа – едни не разбрали за изложбата протестираха, че е затворена пешеходната зона, а други като мен бяха страшно разочаровани от факта, че едно официално откриване може да продължи до 22ч. вечерта. До тогава, само правоимащите безплатни пропуски, незнайно от къде намерени се разхождаха необезпокоявани от тълпата чакаща на входа. Естественно тръгнахме си. Знаейки натоварената ми програма, ми беше ясно че ще открадна време чак събота. Вечер лудницата е малко и не се налага да задничаш зад гърба на някой. Права беше Роси, че когато кадъра е внушителен, но достатъчен да се обхване от нашия зрителен ъгъл, то въздействието е много по-голямо. Не като да отвориш сайта на Бертран. А и във въздуха хората излъчваха какви ли не емоции. На връщане се движихме с 2 момчета, които изчитаха всеки ред под кадрите. Идеята това да стигне до колкото се може повече хора е страхотна. Дори аз, която напоследък все повече се наблюдавам в ежедневието, започнах да правя малки стъпки към пестеливо и грижливо използване на вода, ток, храна, битови химии. Съзнавам, че тук всичко е до човека, но който иска и след него да има красота, на която да се радват и други, неминуемо се променя… още повече след тази изложба.

Някъде по средата на седмицата се сетих, защо изложбата е точно там – “Мостът на влюбените” е едно от най-обгазяваните места в София, където стават страховити задръствания под него по всяко време на деня. А от Макдоналдс вятъра довява зловонна миризма. Какво по-добро място от това да оценим идеята на Бертран и да поискаме да направим малкото, което зависи от нас.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*