За жените, мъжете, железните коне и …

Много изтъркана тема. Започнала е да се изтърква от времето, когато язденето на коне се е превърнало в хоби, а не в необходимост, поне не масова. Ами да, логично е жената, Тя слаба и нежна да се захласва по красивите форми на тези зверове от метал, кожа и стъкло, скрили под капака си цяло стадо диви коне, без да се интересуваме от технически показатели. Но пък всички си знаем, че всяко правило си има изключения. Има и жени и мъже, които харесват добрия дизайн и уютен салон, в който да не се чувстваш клаустрофобично. Все пак не се возим в болид. В колата прекарваме доста време от живота си, за жалост напоследък това време расте и все по-малко ни кефи. И двата пола знаят защо си дават парите – мъжете – за престиж и удобство, а понякога и като подарък за тази до него, която се явява естественно продължение на имиджа му или пък просто необходимост от мобилност на жената до теб, не по-малко ангажирана в бясния ежедневен ритъм, опитваща да открадне малко време за себе си, между задачките. Жените пък рядко отказват подаръци, но когато вадят парите от джоба си подхождат доста пестеливо и прагматично, независимо дали се захласват по Mini Cooper или Lancia Ypsilon. Е има и такава група, която е доста малка, където превозното средство е поредното бижу на ревера или екземпляр от колекция, с която се гордеем. Тогава не се пестят средства експоната крещящо да излъчва вложените в него финанси. Но повечето хора, със средностатистически доходи, които са решили да пристъпят към Колата, то тя е кола на семейството. Избира се дълго, четат се краш-тестове, ходи се по форуми, дълго и целенасочено се преглеждат базари, проверява се цената на колата в Германия и тук, питат се приятели. Тук не включвам безумците, които са любители на определена марка, просто защото така. И най-накрая ако имаш късмет, след няколко месеца дорастваш изучен до твоята кола, която със 100 зора купуваш след екскурзийка до Германия или поръчваш на някой познат да свърши тая работа. Има и 3-ти начин – свързваш се с някой препоръчан немски сервиз, от където ти търсят колата, която искаш. А, има още един начин – четеш наши обяви, виждаш колата и ти харесва, взимаш я и като огледаш документите все намираш нещо, в което си се набълбукал.

Та баща ми, след като мина веднъж този етап преди година и нещо си взе Volvo V40 combi’ 2000, обявена за най-красивото комби в Европа, в годината в която е излязла на пазара. Да но и той като всеки нормален човек следи новостите в автомобилостроенето, живот и здраве с надеждата някой ден да се порадва на нова машина. За тазгодишното автоизложение във Варна се беше подковал с всичко по-горе, което изредих. А 13 брой на AutoBild с класацията от последните краш-тестове е готов за рамкиране. Въз основа на нея (първите 5 места окупирани от Японската сила) беше съставен малък списък с коли, които трябваше да се видят и тестват доколкото може. Падна голямо влизане и излизане от купета. Резултата беше пълно разочарование – френските коли т.к. бяха извън класацията не ги и погледнахме, Toyota Auris се оказа с доста дървен и тесен салон, макар цената да е поносима – гледахме да сме в границите от 30-40к.  Mazda и Golf Plus бяха хубави коли, особенно последната но и по-скъпи. Opel Astra, която много ми харесваше като дизайн, отново ни разочарова със салон. Volvo C30 по което ни бяха изтекли очите по каталог също беше много разочароваща кола отвътре. Единственният избор се оказа все пак японски и неочакван за мен – Nissan Tiida. Само ще подхвърля, че 80% от колите бяха купени, включително и този модел, изпреварващ с няколко месеца официалната си продажба в магазина. Честно казано, няма друга такава кола в този клас – перфектна цена (около 37к.), в която влизат всички екстри – стандартни + такива за които броиш допълнително при другите производители, голям салон (най-големия в този клас) – усещането е за возене във Ван, тя има и маалко по-високо окачване, супер удобен волан и перфектни задни седалки – 2+1, където се чувстваш достатъчно комфортно, плюш и пласмаса по таблото, която не бие на така характерните и модерно дрънчащи на кухо Еко-пластмаси по таблата на останалите производители, които обходихме. Изумени бяхме от вместимостта на багажника, висок и страшно широк – сякаш можех да се нанеса 4 пъти в него. Изглеждаше като елегантна кола, която ще ти служи добре.

Сега не мога да се сетя дали имаше хибридни модели на изложението. Това е пък темата на изложението във Франкфурт. Определено стига да мога да си позволя, бих вложила в такава кола. Един колега подхвърли оня ден – ей няма ли да свърши тоя петрол накрая:). Ами то натам отиват нещата, затова и все повече се влага в разработките на алтернативни горива. И не само… все повече се създават “умни” решения за промишленноста, строителството, облеклото, които ни подготвят за бъдещето.

2 Comments

  1. Ivan Genchev

    Наистина Нисан са железни. Микрата на кума ще се разпадне, но двигателя ще си бачка(май е към 20 годишна). Един приятел замина за Сингапур и си остави червения дзвер. Направо не искаше да се раздели с него. Един друг си купи в щатско Нисан. Май една от подценяваните марки, но много стабилни. Не че от модел до модел няма разлика, но… Вива Нисан.

  2. Eti

    Нисан са били на 5-то място на краш-тестовете. Предполагам не случайно:). А и който разбира поне малко от коли, сам ще стигне до вярното решение. Като се качиш в 5-6 нови коли от един клас и поразпиташ продавачите, те сами си казват:). Няма да издавам момчето от Волво, за коя фирма каза че му се работи:). В края на краищата, баща ми каза че си остава със старата кола засега. М/у другото с тоя долар в момента хамериканците се радват на коли на половин цена от европейските.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*