the-banquet-ziyi-poster © 2007 . All rights reserved.

The Banquet (2006)

Отровата е хиляди пъти по-смъртоносна от арсеник.

Кое би могло да е по-смъртоносно от това?

Човешкото сърце.

Напоследък не стои под въпрос решението към кой филм да посегна, ако изпитвам нуждата от красива музика и визия. В понеделник гледах последния филм на китайската красавица Жан Зъи. Азиатците отдавна се научиха да правят стойностни филми, различни от тези изгледани в детството ми, подобни на Хон Гил Дон и Манастирът Шао Лин. Жан няма как да я забравиш – Тигър и Дракон, Герой, Летящите кинжали, 2046, Мемоарите на една гейша. Заедно с Маги Ченг (Hero, In the mood of Love) са способни да превърнат филма в изтънчено изкушение за очите. Може ли човек да си представи Шекспир през призмата на китайската философия?:) Оказва се че може, разпознах го още в началото. Няма уникална история. Тя има свойството да се повтаря там, където кипят човешки страсти – любов, омраза, отмъщение, убийство… И тук, както и в останалите любими филми, бойните сцени са превърнати в изящен танц на живота и смъртта. Хореографът е същият, чийто услуги са ползвани и за Матрицата, и Тъгър и Дракон. Откъм идеи не бих казала, че филмът е на нивото на който и да е от по-горните филми, все пак това е Хамлетовата история, но с дръпнати очи:) – там всичко е ясно и логично, няма изненади. И точно в това е грешката, за да няма добър отзвук филма. Не може да смесваш два свята и да очакваш да си разбран и от двата. Но въпреки това е много красиво – и играта и сцените са изпипани, костюмите са точна възстановка на тези от династията Танг, а саундракът е малка приказка – композиторът на музиката от Герой – Тан Дун.

“Дърветата все така живеят за планините

и клоните живеят за дърветата.

Моето сърце живее за твоето,

но ти не ме забелязваш.”

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*