Един хахав виртуоз отново в България

Естественно предните му посещения съм ги пропуснала, иначе щях да присъствам и на тях. Нисичък, светлокестенява коса в хипарски стил, странни панталони от материя като коприна, с крачоли затъкнати в груби обувки – тип кубинки, свободна риза прихваната с шал в кръста и сако (силно казано сако) с ръкави малко под лактите – свободни и доста неглиже дрехи в B&W. Когато се доближи до теб (а мина само на метър от мен), изглеждаше толкова обикновен и нормален човек. С тази разлика, че когато държи в ръце цигулката става друг… тогава го хваща лудостта на онези обречени, които са пристрастени към Музиката, към съвършенният цвук на една 270 годишна дървесина, изваяна в овални форми, грижливо подбрана и лакирана, така че от нея да се откъсват божественни и чисти ноти. Поставена в ръцете на виртуоз, с най-здравите струни от конски косъм създава легенда… на едно дете, пленено от нейно величество Музата та до най-продаваният цигулар в света – Найджъл Кенеди.

Когато свири, го прави така енергично и завладяващо, че оставя без дъх публиката. Оркестъра не го изспускаше от очи. Комуникираше ту с тях, ту с нас. През цялото време бе в движение. Сякаш си се заредил и просто не можеш да сдържиш в себе си прекрасната енергия, която те изпълва затова тръгна към нас, обходи първите редове, целува ръце, размени 2-3 думи с публиката и обратно на сцената.

В програмата беше записан Моцарт и Бетовен. Т.к. бе поканен от Класик ФМ Радио, то подбора бе задължителен. Само се надявах на бисовете да пристъпи линията с някои импровизации, а те бяха върху Джими Хендрикс и Майлс Дейвис. Много ми харесаха. Писала бях на блога за един от най-обичаните от мен негови албуми East meet east, а преди това бяха 4-те Годишни времена, продадени в брой, отчетен в книгата Гинес. Така че, когато Иван ми каза за събитието вече знаех, че ще бъда там. Дори се бях наточила да си взема щрака, но т.к. на 3-ти баща ми ходи на концерта във Варна за който взех билети и ме предупреди, че ще е кощунство, а и не са позволявали. Така и не разбрах смисъла на това, което ми каза… толкова бе силно желанието ми да си го имам за спомен. Но в сюблимният момент, когато засвири в пълна тишина цигулково соло, тогава го проумях и дори не ми мина по-късно мисълта да го направя. А бях заредена с последната продобивка на около 7-8 метра от сцената с перфектна видимост. Ако на фотографа му е простено да има емоционални спирачки, то аз съм от тези редки изключения.

2 Comments

  1. Ivan Genchev

    Това което ме запали по Кенеди е импровизацията: било то Вивалди, Джими, Майлс или балкански фолклор. Надали два пъти ще изпълни едно произведение по един и същ начин. Не следващ каноните: от облеклото, през инстументите до изпълнението. В едно интервю преди концертите в БГ го попитаха защо ползва такава цигулка(безформена една). Той им отговори, че била многофункционална и ставала и за тенис ракета…

  2. Eti

    ;) о да, той е голям майтапчия. Има 2 типа гений, такъв дето те издига над хората и в дистанция във своето величие, и такъв който ти дава свободата да се чувстваш силен в това, което правиш бъдейки близо до тези, с които го споделяш, свободата да си такъв, какъвто си, без канони. Не съм познавач на Хедрикс и Майлс Дейвис, но каквото и да съм чула от него, вкл. балканските ритми… направо ти бърка в сърцето.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*