Още една мания тропа на входа

…не броя дните, просто вече знам, виждам го в ръцете си и се радвам, че и се размина на косъм (на манията) запращането в небитието. Ще има шанса да се бори в мен, а пък аз ще и се отблагодаря с взаимност… отдавайки и се, ще се опитам да “рисувам” себе си и моя свят, реален и до болка осъзнат, сънуван, мечтан, но най-вече моя си… и защото знам как гумичката на ежедневието изтрива неусетно магията на Миговете, затова тук ще си съхраня едни мои редове, написани преди 2 години… за да не забравя, когато ме налегне отчаяние…

“Кога снимам… когато не ми се спи, когато ми е хубаво, когато обичам и рядко когато съм тъжна. Снимам за релакс, всеки път свалям очилата на „ежедневието” и се потапям в безвремието на един свят от усещания, които те карат като Алиса да прекрачиш в огледалния свят на реални живи картини. Така ставаш наблюдател и участник, сетивата ти виждат и усещат кристално красотата и ти затаил дъх, да не изспуснеш магията на мигът просто вадиш апарата. И всеки път като сваля очилата, гледам с нови очи на изпотъпканите хиляди пъти от мен пътеки, сърцето тупти ускорено от вълнение. Откривам замаскираните моменти и сякаш прогледнала отново, не вярвам на очите си, защо съм отминавала „сляпа” за красотата на живота.”

5 Comments

  1. g

    мнооого красиво. ще взема да давам линка към тоя ти пост като става дума, какво точно е фотографията.. усещането, фантазията и опита да пресъздадеш брилянтно разхвърляна или подредена рисунка, която ти е поднесла природата. или дори ежедневието ни.

    а красивите моменти, детайли.. са толкова близо до нас. колко пъти сме ги заобикаляли без да ги забележим. или без да забележим другиата им гледна точка. различната.

    маниячка.

  2. Eti

    пускай, пускай… книга ще издам след време със снимки… ако не се намразя дотогава;)))… че то на думи, лесно…

  3. Ira

    ако мога, като децата, да се усмихвaм непринудено на всяка прашинка преминала през погледа…ако мога несъзнателно и с вдъхновение да последвам полета и….ако имам възторжието на тази непосредственост цяяяял живот….защо да се мразя?
    Не го казвай, мила, просто му се остави и…го направи.Нали?

  4. Eti

    М-хъм, Ирка, теб страх ли те е било, че просто може да се “получи”… доста е глупаво, знам (тук клатя глава – така и не измислиха смайли за тази реакция)… а манията не я оставих дълго да тропа, нали си ме знаеш – пуста импулсивност. Факта си е факт – имам ново оръжие, за да си хербаризирам света в красиви елементи… утре ще се тества…

    А като знаеш и как заразявам с ентусиазъм… плаша се за последствията;)… помниш ли онзи страхотен филм “Предай нататък” с Кевин Спейси …

  5. Eti

    Джи, ако си бях взела 4 обикновенни батерии, днес можеше да стане една чудна серия – “Маниаци с dslr-та”;) и все “образи” около мен се въртяха да ме дразнят:)… но по-добре така, че щяхме на опашка да се редим за кадри

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*