Разхвърляна къща

Казват, че за да се оправи една къща, първо трябва да се разхвърля. Е аз спомогнах за това днес, освен че омазах от раз първия опит да кача готовия дизайн на фотоблога. Едвам се спирам да не се захвана да преподреждам кадрите (омаза се датата на качване), вместо глътка въздух. На работа става доста напечено и след бач отново вися на компа. Е в редките случаи, когато след работа имам среща или съм на фитнес разтоварвам поне 2-3 часа и съм особенно благодарна на тези часове, защото са рядкост. Проклетата раница почва да ми тежи все повече. Но в къщи ми е далеч по-удобно да работя на служебния от личния нотбук. Днес се замислих, че съм се разпиляла на 2 нотбука и един външен диск. Ще се наложи да събера всичко на едно място, защото ме чака селекция за портфолиото + измъкване на кадри, които съм нямала време да изкарам на дневна светлина.

Почти ми стана навик да си лягам в 2 часа. Вече 2 месеца продължават жалките ми опити да си допрочета книгата и това го казвам Аз, която за седмица беше способна да изчете 900 страници. Филм не помня от кога не съм гледала. Говорим за хубав, разбиващо як филм. “Анатомията на Грей” и “Старгейт-Атлантис” са заместили разходката в парка:(. Днес по обед имах малко работа до центъра и на връщане, гледах жално към Борисовата градина, чакайки да мине тролея. Ще трябва да намеря начин поне 2 пъти седмично нотбука да остава в офиса и да слизам по обед за малка разходка из парка в компанията на щрака. Почти забравих, че миналата седмица си бях за 4 дена до Варна. Малкото кадри от тогава все още дори не съм видяла на екран. Винаги съм недолюбвала компютрите, но най-лошото е, че май няма начин как да избягаш от тях. Работата и хобито ми са свързани пряко с тази техника. И каквото и да бях подхванала преди години, пак щеше да се опре до компютрите. Все по-малко бизнес остава незасегнат от тях. Имаш ли неограничен достъп до нет, зарибяването и пристрастяването е неминуемо. Преди 8 години, баща ми трудно се оправяше с компютрите и сядаше, колкото да провери пощата. Сега стои по цял ден – музика, информация… какво ли не. Голяма част от разговорите ни се въртят оново по темата компютри и нет.

Не ми харесва факта, колко неща жертвам прекарвайки пред монитора, превръщайки се в зомбясало и обстрелвано от ел-магнитни вълни същество. От утре въвеждам правилото на едночасовият отшелник.

8 Comments

  1. irka

    Здрасти, мила!
    И как върви едночасовото отшелничество с днешна дата /21 ноември 2007/?!!!…………:o))))
    Туй със самодисциплината е трудничко да знайш, а за мен е особено трудна частта с търпението. Но пък е единственото нещо, което зависи от теб. Дерзай, ние сме с теб……..
    Онзи ден за първи път от мноооогоо време с Ники си бяхме ДВАМАТА СВОБОДНИ…..Разхождах се из блога ти и го накарах да дръпне малко музика. Сега слушам прекрасности и … благодаря на техниката ;o))).
    Иначе и аз не я обичам, аз просто не и се доверявам. Давам си сметка, че с парите, които отделяме за да я имаме и поддържаме, можем да направим пътешествия, които….както едно време отделяхме всеки свободен лев за това. Но…:o((( Избори!!! Нашите!!! Правим ги, няма как и всъщност съм доволна, че все още “да или не” зависят САМО от мен. Старая се да не изпускам тази мисъл от контрол. Желая го и на теб от все сърце!
    Га ще се видим? Даже си мисля за целокупно вещерско виждане…дъли ийй е в скромните ни вузможности??

  2. Eti

    :) привет мила. Многу се радвам, че си минала тъдява. Бе понякога се чудя що за диване съм, че наливам такива пари в хоби, вместо да си направя една екскурзийка я до Сейшелите;), я до Тунис, ама не – трябва да си начеша крастата. Ест., след дадено решение винаги си носим последствията, но то нещата се случват по реда, в който трябва да се случат, за нашата си История.

    Аз си мисля от началото на седмицата да мина през теб, да те видя и да поработим над главата ми:). Иначе за целокупно свиждане… ами в тоя студ хич не знам как може да се осъществи, особенно като знам задълженията на останалите 3 вещици, дето следя по-отблизо;)… иначе много би ми се искало… но пък не пречи да опитаме. така мисля.

    За едночасовото отшелничество – много е трудно, но почти успявам. Като опре ножа до кокала, ставаш крадец на време, само за да оцелееш.

  3. Мерлин

    Обяснете ми каква е тази мода…мацки около вашата възраст…кхъм…да наричат приятелките си вещици…идеята я разбирам….до някъде, но ми е интересно от къде идва? Вещиците от Истуик?

    Чета “1984” на Оруел….не е написано по мой вкус, но идеята си я бива…браво Оруел, браво. Тъ…както виждам…в книгата, при мен и най-вероятно и при една вещица, течението ни завлича към края на една остаряла реалност и пред прага на нова….говоря си :)

    А иначе сънувах блога ти…гати :) …сънувах как виждам неправилното “Ety’s time of the day” и може би го видях на неправилно място или нещо такова и страшно се впечатлих…

  4. Eti

    Alex, смяташ че като се заливаме от смях политаме до небето? Истината приятелю е, че можем да летим и без да се смеем:). Имаме си по една турбо-спешъл метла зад вратата, която всъщност играе парлама, щото то горивото… ами то си е в нас;). Иначе се обърни към Пратчет за справка.

    Този Оруел, не съм го чела… имаш време да четеш? Завиждам… за новата реалност – наздраве! Иначе вещиците винаги ги е имало… с или без етикет.

    Абе ти няма ли какво друго да сънуваш … гати:). Все проклетото заглавие ти е трън в очите… кое му е неправилното, ммм? Кое…

  5. Приятельот

    Eti, мила парателко (бебешка дума от сестра ми) фърли му едно око: http://bg.wikipedia.org/wiki/Джордж_Оруел – важна клечка си е ;). Много бойна те усещам нещо…спокойсе! От месец имам и подарък за теб, но като имаме предвид липсата ни на време….наближава на някой рожденния ден…ех, само да знаех кога е…

    Ако ти идва в повече напрежението….протегни се и се прозей…природата си знае работата.

  6. Eti

    Парателко ми харесва:). Хубаво е, като наминаваш. Ти си моето фенерче в ноща;). Има нещо, някакво напрежение… понеже в момента това дето искам е това от което имам нужда, само дето трябва да мина на план Б… както казват в един любим сериал. Едночасовото бягство помага, но не ми стига. А както казва Далай Лама – проблемът ни е в глада, в непрестанния глад не за храна, а за още нещо. Винаги. И това ни изяжда. Може би трябва да поседна и да наблегна на прозявките.

    Оруел е важна клечка, така си е. И май само “Животинската ферма” съм чела от него. “1984” я имам в оригинал, но нямам търпение да я чета така.

  7. Фарът

    Предпочитам да съм фарът в нощТа ;) (забележи “Т”-то) ….по-правдоподобно е…чувала ли си, някой да казва…”дреме ми на фенерчето” – та това си е чист автогол!!! … и когато искаш да кажеш че спя … каваш … “Дрееми на фара”, когато пък искаш да кажеш че съм болен – “бОли ме фара” и т.н.

    Ще си получиш подаръка, колкото и да овъртваш ;)

  8. Eti

    ;))) е много грубо, много

    От вчера съм почнала да ти пиша и лежи в drafts… все нещо се случва. Ама ако се разровиш назад, макар доста завоалирано да съм писала мин. година за тоя ден;).

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*