HiComm Photo Zone

Е това е. Не било чак толкова страшно да направиш и това – статия за фотографията, като емоция. Защото всъщност, точно тя е в основата на това “общуване със света” ;). Нарочно избягах от фото-термини, технически съвети, насоки каква апаратура да подберем и прочее подробности, които звучат като упътване за ползване на микровълнова печка и по-скоро плашат, отколкото да вдъхновят още някой около теб, да отвори очи и да започне да усеща и вижда всичката тази красота, която затрогва – светлината, цветовете, геометрията, уловените мимолетни емоции, целия пъстър калейдоскоп на света, в който живеем и как неусетно се научаваме да забелязваме подсъзнателно всичко това. Съвършенните моменти. Всъщност фотографията е курс по “усещане и съзерцание”. Независимо, през каква призма гледаш – нашите очи, компактен апарат с вградена оптика или професионална техника. За мен е хоби, част от живота ми, начин да съм себе си, жива, без да се взимам на сериозно или да имам претенция, че правя изкуство.

Все още не съм я виждала на хартия, но баща ми вече притежава броя и беше много ентусиазиран от прочетеното, а аз съм мъничко горда от себе си, защото за мен това е ново стъпало. По-трудно е да го напишеш, отколкото да покажеш 15-20 кадъра и те да говорят вместо теб. Само съжалявам, че все още кадрите във фотолога са неподредени по дата, но и това ще стане до края на седмицата.

2 Comments

  1. Цвети

    А ние пък сме Много горди с теб :-* Браво
    Аплодисменти за момичето, което не се страхува да изрази себе си писмено и визуално :)

  2. Eti

    :D Ето това беше яко!:) Благодаря ти, че ме подкрепи, защото аз не си вярвах достатъчно.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*