Весела Коледа!

И Честито Рождество Христово!

Днес в автобуса, возейки се от “Св. Константин и Елена” към Варна, чух двойка зад мен да поздравява точно така. В края на краищата, и думичката няма чак толкова значение. Дядо Коледа, Дядо Мраз или Дядо Прас. Защото най-хубавото на празника е мисълта за това с какво ще дариш най-близките, за това че ще бъдете всички заедно, независимо къде живеете в момента. Сякаш Коледата сбира в ръцете на белобрадия старец нашите най-хубави и светли желания, с които показваме колко много държим на най-близките си, а всъщност най-истинското и ценното е, че споделяме през тези дни с тях топлината и радостта от близостта ни, прощаваме и обичаме, даряваме и приемаме. И всичко това ни дава сили да продължим с вярата, че не сме сами и ще се справим, каквито и трудности да срещнем. По-щедри и по-добри от преди.

Тази Коледа е малко тъжна за мен. Защото е последната Коледа, в къщата във Варна, която построихме преди 12 години. Преди месец с Цветката свалихме и сайта от интернет пространството. Много е трудно да се разделиш с това, в което си вложил част от себе си, за да дадеш живот на мечта с желанието тя да бъде твой дом завинаги. Но понякога, в живота събитията се стичат по такъв начин, че случващото е прекалено бързо и болезнено. И на теб не ти остава нищо друго, освен да го преболедуваш и да продължиш по-силен от преди и с повече надежда. Само здраве да има.

4 Comments

  1. george

    странно понятие е това дома. където ти е уютно и спокойно за да се прибираш – там би трябвало да е и той. съжалявам за вилата… може пък този отгоре да има по-добри планове по въпроса.

    весели празници и смело напред.

  2. Eti

    Може би с времето, думата “дом” ще има далеч по-имагинерно и символично значение. Тенденцията е да бъдем все по-мобилни и отворени към света, а търсенето на уют и спокойствие, може да те заведе и в другия край на света, каквато тенденция се оказва, че има за някои близки около мен… а аз дори не съм подозирала. Днес цял ден се сблъсквам с отблъскваща нетолерантност – по улицата, в магазините, в ресторантите… не познавах такава Варна. А може би вече виждам само това, което ми помага да приема раздялата. Надявам се да е временно.

    Най-странното е, че в рамките на няколко дни на вилата стават аварии, които никога не са се случвали с такава сила и за такова кратко време… сякаш къщата иска да ти каже нещо… надявам се този отгоре, наистина да има по-добри планове…

    Благодаря за думите:)

  3. Иван Генчев

    Тази година се случи че трябваше да напускаме два “дома”. И двата пъти беше свързано с феномена “не познавах такава Варна/Берлин/Белгия”. Това наистина помага да не се обръщаш назад и да изпадаш в носталгия. Последните дни “намразих” Берлин и Белгия. Видях ги явно от обратната им страна.

    Това което най ми тежеше безмисленото привеждане на жилището в начално нулево положоние: ломене на ламинат, събаряне на неща направени с мисъл, само и само да е както е било. Това хабене на енергия и ресурси направо ме убива. Много мразя умножаването по нула.

    В Белгия всеки иска да си строи нов дом. Сравнително запазена къща се събаря за да се издигне нещо ново там. Пак от кота нула. Стари къщи се срутват и буренясват, а хората отиват на ново. Тази философия на рушенето ми е чужда. Малко е депресиращо да гледаш как труда на предходното поколоние отива на вятъра… Мисля че не съм способен да разруша. Все гледам да пригодя нещо старо и си пазя старите вещи и не обичам да изхвърлям. Мисля обаче че не съм способен и да създада нещо ново… Май двете крайности не са толкова различни…

  4. Eti

    Значи не само аз съм го усещала така “напускането”. Знаеш ли, всъщност това е характерно за всяка една ситуация на “напускане”, независимо какво – човек, къща, кола, работа, страна… подсъзнателен бушон, въпреки че много добре съм осъзнала това състояние и се боря срещу него. Защото съдбата може да се извърти така, че да се върнеш отново – без лошо на сърце.

    И аз не обичам да руша, но понякога човек изпитва голяма нужда от това – да рушне и да съгради отново. Очистващо действа. Но май и аз не го мога. И за двете се иска смелост.

    Успокояващо е и малко тъжно, че новите собственници на вилата са питали родителите ми, какви планове са имали за нея. Баща ми споделил мечтите си от преди 5-6 години – зимна градина, топла връзка м/у двете постройки, 2 етажа нагоре… и т.к. собственничката е архитект – има всички условия това да се случи. Земята и къщата заслужават някой да се грижи за тях. Радвам се, че тези след нас усещат какво е вложено там.

    Тези дни Варна бе обявена за най-доброто място за живеене в България – каква ирония…

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*