Истинската Зима

Дойде времето на минусовите температури, ароматния чай с кубински ром, горещия шоколад и сауната. Много е красиво когато вали сняг, но не и за зиморничав човек като мен, не и в София. Сутринта маршрутката и автобуса бяха с изрисувани стъкла (при -12/-15) – красиви папрати, арт форми и цели картини, дело на нейно Величество Зимата. Опитвах се да задържа усмивката, някъде там … м/у премръзналите ми крачка и топлия въздух от полуотворени устни. За моя огромна радост, много лични превозни средства, поради непочистените квартали, за което никой не носи отговорност си останаха по паркингите. Така движението по софийските улици доби вид на това от лятото, стига да се пребориш и добереш цял до някоя спирка. Като съдя и по броя на чакащите на Плиска, много фирми не работят четвъртък и петък. Малко съжалявам, че не си ги отпуснах и тези 2 дни, а имах нужда. Щеше ми се снега да ме завари във Варна. Обичам да я виждам в бяло, сигурно защото рядко се случва. А и снегът е по-чист някак. Утре ще набера смелост и в парка с апарата. Може да тествам Борисовата.

Направо не е за вярване какво е сега, след меката седмица във Варна. Имаше 3 слънчеви дни, но времето ми се видя топло, след студът в София. А морето ми е любимо по това време – тихо, пусто и някак вглъбено. По пясъка стъпките ми рядко си правят компания с други. След такава разходка и може би малко раздвижване в перфектно оборудвания и празен фитнес на Гранда, разкошния горещ шоколад (Eraclea), който се предлага от няколко месеца в сладкарницата винаги ме изкушава. В големи керамични чаши с перуански рисунки, гъстота и неустоим аромат, дело на вълшебния танц на парченца плодове в бял шоколад или тъмен с ядки и мед. Има около 10 вида, които няма да мирясам, докато не опитам всичките.

Утре ще извадя и черно-бялата лента. Първата… и много се вълнувам, както когато вадих първите две цветни, защото определено имаше попадения. Само време да има… защото на този етап не мога да се оплача от липса на техника – кеф ти лента (особенно ме влече бързината), кеф ти дигитален.

2 Comments

  1. Жоро

    Дам,но защо ще разваляш хубавия шоколад с мъките във фитнеса )) Другия път от мен и сестриче имаш най-хубавия шоколад,шоколад с кафе,мммм,но само ако обещаеш да махнеш от нас,червеното,от чернобялата лента))

  2. Eti

    хахаха, о Жоре! Чакай, че се замислих какво червено, каква лента. Ма нямаш проблем бе. То на лента има две духчета в апарата, дето извличат цветовете … та ще им поръчам да наблегнат на червеното;).

    Трябва си фитнеса, трябва си. След приятната умора, друго си е един шоколадов разкош за награда. Малко опропастяваш труда си, ама то си трябва стимул… иначе за какво ми е;).

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*