playlist for december/january/february

Декември и януари, отмина под компилациите на DJ GT – PROJECT C & Friends – познати като “The Voice Of…” за които съм писала преди време. Попаднах на тях някъде 2005-та, покрай сайта Anjunabeats – приютил проекти като ОceanLab&Justine Suissa и Above&Beyond, които заедно с Tiesto ме държат будна. Както е тръгнало ще взема да пускам плей-листа на всяко “Q” или още тримесечие. За мен този показател е трагичен. Използвам, че студеният вятър ме довя отново във Варна и така имам шанс да разполагам с шепа време – само за мен. Листата за Q1 бе започната във Варна и завършвана в София:

Alanis Morissette – So Called Chaos (2004), Jagged Little Pill Acoustic. Оригинален сайт – определено! Един истински музикален-дневник, с линкове за клипове и дискография, с малко споделени думи и събития. Всъщност Аланис няма нов албум, просто аз се присетих за канадката, фенка съм и. От времето на Ironic, нейната хипарска версия адски ме е увличала като визия. За Jagged little Pill Аланис отнася Албум на годината от Грами и не само за този албум. Една от любимите ми песни и клип е Thank U, за която има номинация. Акустичната версия на албума от ’96-та бе завъртян 10-ина пъти от началото на годината.

Amethystium – Evermin’04, Aphelion’03. Музиката идва от Норвегия. За жалост, само до тези 2 албума се добрах. Надзъртайки във форума на Енигма-феновете от време на време, стигнах до ценни за мен проекти, с които запълвам фонотечната съкровищница. И двата албума са прекрасни. За работен фон, за релакс с изпразнена от мисли глава, когато ти се иска да разпуснеш приятно. От породата на Enigma, Jens Gad, Conjure One, Delerium.

Jens Gad – Enigmatic Obsession’05 – още един слабо познат албум на 2-рия по значение човек в Enigma, но за почитателите на техния стил, както и на Era, ще стане част от любимите заглавия. Имам особена слабост към едно от парчетата “The Delta Of The Red River”. Ако затвориш очи и не знаеш, че това е Gad, все едно слушаш Enigma от най-добрия им период – по-раншния, обвит в мистика и чувственост.

Keiko Matsui – Moyo’07, Walls of Akendora’05, Wilflowers’04, White Owl’03, The Piano’03 и още доста албуми, видно и от официалния сайт. Много красива музика – мечтателна, стремителна, меланхолична или усмихваща, на места страшно ми напомня The Piano на Nyman – силата на инструмента, езикът на сърцето, което без думи със страст и лекота ти споделя съкровеното. На места напомня и на Yanni, но Keiko е много по-гъвкава и пианото се вплита и в джаз, и в класика, и в new age. Имам всичко нейно, благодарение на Алекс, като слушам основно последните и албуми.

Marlango – The Electrical Morning’07 – вече не си спомням как попаднах на тази испанска група. Не мога да определя стила – леко алтернативно, меко и мелодично, но ме кефи, особенно парчето Hold me tight с готин клип. Солистката Leonor Watling е актриса и след кратка справка в imdb видях, че участва в доста от заглавията на Алмодовар, които съм гледала, както и в лентата “Обичам те Париж”.

Sarah Brightman – Symphony’08 с нов албум. Обложката е както винаги изпипана в нейният “glamur” стил, но този път с малко готик привкус, който пасва чудесно на първото парче от албума Gothica. От там нататък следва по малко за всеки от всеки неин стил, залегнал в предишни албуми, включително и песента-тема от едноименна теленовела – Pasiуn (Passion) в дует с интересния глас на Фернандо Лима. Албумът е на ниво, а музикален партньор и е Лондонската филхармония, както и гласовете на Бочели в “Canto Della Terra”, а прекрасната “Sanvean” е един от водещите мотиви на Dead Can Dance. Sarah отново доказа, че заслужава титлата “най-продавано сопрано”.

Sarah McLachlanTouch’88, Solace’91, Fumbling Towards Ecstasy’93, The Freedom Sessions’94, Rarities, B-Sides And Other Stuff’96, Surfacing’97, Mirrorball’99, Sarah McLachlan Remixed’01, Afterglow’03, Bloom Remix Album’05, Wintersong’06 – тя е име сред най-добрите канадски изпълнители и всеки неин албум е сертифициран като златен, платинен или диамантен от CRIA. Милиони продажби в цял свят, няколко пъти номиниран и 3 пъти носител на Грами изпълнител, гласът от песента-тема Dear God на култовия сериал “Д-р Хаус”, гласът от Silence на Delerium. Останах много изненадана, след толкова години да открия изпълнителя на отдавнашна моя любима песен “Sweet Surrender” и още много хитове, слушани толкова пъти по радиото. Напоследък пускам често албумите и – Live и студийните, както и любимите ремикси от 2005-та, абсолютни вокал-транс парчета, а нейния прекрасен глас се вплита чудесно в различен за нея стил, което мен естествено ме радва много, като фен на тази амбиент вълна.

Seal – System’07 – ами и това съм изспуснала, а уж съм му почитателка. А новото е, че от декември месец фотографската част на сайта му е оформена във вид на фотоблог, с име странно напомнящо моя сайт: “Through my eyes”. По отзивите, които четох за албума, доста от почитателите му са разочаровани и обясняват застоя с виждането, че от известно време Сийл твори за свой личен кеф, някак по течението, сякаш се е изчерпал и каквото е имал да каже, го е казал преди време. И този, като останалите албуми е автобиографичен, но с денс звучене, благодарение на Stuart Price (отговорен за Confessions On A Dance Floor на Мадона). Наблегнато е на електронното звучене и акустични китари, в типичен клубен стил.

Schiller – Sehnsucht (Limited Super Deluxe Edition) 2CD 2008 – съвсем топъл, на 22.02 бе официалната дата, а на зоната бе намираем 2 дни по-късно. Кристофър се е справил прекрасно, както и в предната продукция – Tag und Nacht. 31 парчета в 136 минути – за почитателите на този немски корифей на клубния вокал-транс, албумът е задължителен. А ако се и сдобиеш в оригинал с него, кефът ще е пълен. Освен качените трейлъри на сайта и самата обложка зарибява (издържана в любимите цветове на стария ми блог). От няколко дни си пускам редовно и едноименния клип от албума – “Sehnsucht” (Носталгия), красиво заснет с много тънка ирония, разказващ за така често обсебващите ни мисли-фантазии, спрямо заобикалящия ни свят и хора, но рядко прерастващи в действие, въпреки добрите ни помисли (това от собствен опит). Музиката към него е супер сетивна. “Denn wer Liebt” – много ми хареса – красиво и леко парче, подсилена странно с класическо чело. Още едно заглавие заслужава специално внимание – Let Me Love You (with Kim Sanders) – еталон за Schiller style. Гласът на Ким е често срещан партньор в албумите на Шилер, a на заден фон се чува тихата водеща тема в албума. Още 2 познати женски гласа има във втората част – Jael (Tired) и доста изненадващо, но много приятно Despina Vandi (Destiny). Спирам до тук … албума е жесток:).

SYNAESTHESIA (Front Line Assembly side project) – Ephemeral 1997. Чаках този албум да се изтегли 5 месеца. Почти се бях отказала. Отново заглавие-откритие през Енигма феновете. Много красива музика в 7 музикални теми, зад която стоят създателите на Frontline Assembly (Fulber/Peterson и Bill Leeb) и техните проекти – Delerium, ConjureOne, Fauxliage и др. От това местенце с новините, научавам че първата дата за европейското турне на Delerium е 02.03 в Мюнхен (завиждам им:(.

Tarja Turunen – 2007 – My Winter Storm. Покрай жалванията ми, че Nightwish не са вече същите, след като Таря си замина, не съм се и сещала да разбера с какво е продължила да се занимава. И мисля, че тя успя да изненада приятно от една страна и за жалост да разочарова тези, които виждаха в нейно лице и глас, най-добрите платинени времена на групата. Глас, който може да изпълнява и класическа опера, но чиято плътност прекрасно пасваше на готик-стила и бе запазена марка за името Nightwish. Много от нейните почитатели не преглътнаха факта, че тя изостави групата и пое по свой път. Те не вярват, че е могла да се справи блестящо сама, наблягайки на по-твърд готик-метал в комбинация с оперно пеене. А зад гърба и, в новото заглавие стоят чудесни и неслучайни музиканти. По мое мнение има какво да се желае, но в нейния първи самостоятелен албум има много повече баланс м/у глас, меко и твърдо готик-звучене, отколкото в последния албум на NW – Dark Passion Play.

2 Comments

  1. george

    след като преди месец и нещо успях да си намеря напълно оригинален албума “day and night”, то след седмица-две като ми донесат от германия луксозното издание на “sehnsucht”, ще ми станат 2 оригинални албума. чуден е кристофър. нямам търпение да ми пристигне луксозното издание. кефа е наистина несравним.

    (още ме е яд, че изпуснах химера в оригинал… хем имах и парите в себе си)

  2. Eti

    Ще изтраеш още малко… търпение;). Аз само мога да ти завиждам благородно.

    Ами при положение, че си фен на D, не виждам какво толкова го мислиш. А е бил на една ръка разстояние…

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*