За фотографите, кадрите и интернет

Така се случи, че в петък си взех последния брой на списание GEO и едвам издържах да го отворя, докато се прибера, защото темата на броя беше: “Фотографът, свидетел на времето”, придружена от статия за Magnum – история, идеи събрали хората в него, кратко резюме-кадър на по-активните членове на сдружението. Статията бе много интересна, поне за мен, като човек опитващ се да регистрира събития и моменти като хоби, с помощта на окото и фотоапарата. Та през далечната 1950-та година Магнумистите надигат глас за авторските права върху кадрите и агенцията отказва да дава негативи. Така че, днешните фотографи дължат правото в/у кадрите си, благодарение  на тази революционна позиция. Картие-Бресон забранява на изданията кадрите му да се орязват и обработват при публикуване (тук помня какъв шок изживях, когато видях мои кадри орязани). Тази си позиция отстояват твърдо и до сега, защото само усилията за постигане на един кадър, запечатал това което се случва по света и визуално разказващ събитието-история са неимоверни. Защото стотици очи и ръце могат да запечатват действителността, но много малко са тези, които наистина виждат, които са готови да търпят несгоди, да жертват живота си, да вдъхновяват, да се откажат от дом и да бъдат жители на света, независимо дали са вложили секунди в натискане на копчето на фотоапарата или дни и месеци на търпение, за да уловят най-точния момент. И всичко това с цел да вълнуват, да приобщават, да крещят истината в кадри или да споделят красотата. Малко преди смъртта си Капа предрича края на фотографията, заради появата на телевизията. Съратниците му решават, че е черноглед песимист, но няколко години по-късно разбират за какво иде реч – как телевизията е способна да достави светкавично информацията до домовете на хората, на място от събитието, много по-бързо от кадрите на фотожурналистите и най-страшния резултат от това – преиначаване на информацията и изчерпване на способността да се съчувства, поради лавината от зрелищно насилие. Зрителят става все по-често бездушен и апатичен за случващата се несправедливост, защото вижда, че с кадри или без, войната не може да се спре. А когато се появи Интернет? Хората боравят с тази информация и лекотата с която я достъпват, оставя у тях усещане за безотговорно ползване.

Кой днес оценява добрият фотографския кадър като визуално изкуство, за което трябва да се плати?

Още вчера бях решена да пиша, вдъхновена от прочетеното, а и гледната точка на великите фотографи от Magnum, подкрепяше случилото се с един кадър на Георги от миналия петък. Онлайн медията news.bg се изяви в ролята на безнаказан крадец на интелектуална собственост, въпреки предупреждението на сайта на Георги, че всички кадри са с авторски права и не могат да бъдат публикувани, без изрично съгласие на собственика. Но не това е най-лошото, че са те ограбили, а факта че в България това се случва постоянно, защото трудно защитаваш тези права след като са нарушени, не защото няма закони, а защото те не работят, делата се протакат, губят време, нерви и пари на ощетения, а парите и влиянието, решават изхода. В крайна сметка, онеправдания собственик се бори, докато му стигнат силите. А на това разчитат крадците. И какво остава за всички нас – чистото негодуване и непримиримост, защото ако и това се приспи, значи трябва да сменяме държавата.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*