По българските железници

В началото мислих да сложа поста към темата – “Пътеписи”, защото това което преживяхме – пътниците от вечерния влак София-Варна от 23.30ч. на злополучната дата 28.02 си струва описанието. Но сега се замислям, че на фона на 9-мата загинали от запалените спални вагони, моите нерви и тревоги, както и загубеният ден петък (за който си бях взела отпуска), гладуването и жадуването са просто нищо.

И все пак накратичко. Купувам си билет седмица по-рано, защото знам, че иначе няма да си намеря билет, в краен случай ще спя в кушет-вагон. Взимам си за по-късния влак, за да имам време да се прибера и оправя багаж. Взимам си и седмица по-рано 1 ден отпуска, която е много мислена и премерена, в предвид това, какво ми е на главата като работа. Баща ми е запазил час за зъболекар за петък следобед. Тръгвам навреме (както никога) без да бързам, настанявам се и се завивам с всички възможни свободни одеала, защото е кучи студ и парното на въглища (все се чудя тези влакове дали не са по музеите в Европа) все още не дава сигнал да е загряло. Купувам си водичка, взимам си закачалка и лягам да чета GEO, докато ми се доспи. По някое време усетих, че спряхме (спя леко). И така доста време. Ходих до тоалетната, кондуктора стърчеше до прозореца, видя ме, но не каза нищо. В просъница не се сетих да го питам защо сме спряли за по-дълго. Връщам се в купето и следващия ми спомен е, как ме будят в 6.15 с думите: “след 15мин. сте в София, има авария, която не можахме да отстраним”. Не можех да повярвам на ушите си. Естественно почна се лудницата – звънене на телефони, питане, чудене дали да хващаме автобуса и дали въобще ще има билети. Предупредиха ни, че след 15мин. влака тръгва и към 14.30-15.00 сме във Варна. Стигнахме до фоайето на гарата, взех си една Активия, без да съобразя, че в спалния вагон остана водата и списанието, както и факта, че отдавна вече няма вагон-ресторанти. Нямаше време да гоним автобус и се върнахме обратно – така и така имаме билети. След това съжалих няколко пъти за това си решение. Влака тръгна навреме в 7 часа, изгледах един филм, колкото издържа батерията на нотбука, но никой не знаеше, че закъснението ще е около 4 часа. Голямо каляване на нерви беше. Никой не ти казва истината. Научаваш я по телефона слухове. Цялата ЖП мрежа и разписания се бяха объркали. Хората не знаеха на какво да се качат и къде ще слязат. В 17.30 като пристигнах на гара Варна, вече научих истината. А тя е, че още дълго няма да “влезем” в Европа и че може би никога повече няма да се кача на влак. Да, вярно е… всичко става на път, но не и във мизерни вагони на не знам колко години (по-добре да не знам). И да те държат толкова време в неведение, да те подвеждат. Да не говорим за трагедията от която сме били на някакви метри?! Такава нелепа трагедия, за която все още няма официално становище. По-добре да продадат БДЖ, да вкарат чужд капитал, ако ще и с по-високи цени да са билетите. Всеки сам си решава с какво да пътува, но не и в тенекиени ковчези на релси, в които да приключи живота му.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*