Да спреш за миг

Днес е странно навън. Март месец не забрави да покаже женската си страна. Вали сняг. Мокър, бързо се топи… но вали. Всичко е побеляло, сигурно природата не смогва със зеленината и цветовете да скрие мръсотията наоколо и ето ти сняг – така торбичките и хартиите по улиците и градинките не се виждат. По-красиво е. И дори снегът днес не попречи да стигна навреме за работа. Явно доста хора са оставили колите си, запролетили с летни гуми.

Преглеждам пощата и виждам това. Отделих този 22-минутен “Миг”, за да си припомня. Доста често, ние хората имаме нужда да си припомняме и затова благодаря на приятелите, че го правят. Ежедневието мачка онзи особен вътрешен стремеж за полет и ние забравяме… защо сме тук, защо сме живи.

В понеделник гледах “Американски прелести” по телевизията, за 2-ри път след като го гледах на кино 99′ година. Страхотен филм. Явно и съдбата държи да си спомня. Защото е важно.

“Предполагам, че трябва да съм малко ядосан за това, което стана с мен,
но е трудно да си ядосан, когато има толкова красота по света.
Понякога се чувствам така все едно я виждам всичката на едно място.
Сърцето ми се надува като балон, който ще се пръсне.
И тогава си спомням, че трябва да се отпусна,
и да спра да се опитвам да го държа.
Тогава той излита през мен като дъжд,
А аз не чувствам нищо, освен благодарност…
за всеки един момент…
от тъпият ми живот.
Сигурен съм, че и представа си нямате за това за което говоря.
Но не се притеснявайте.
Ще имате някой ден.”

2 Comments

  1. мила, благодаря ти за 22-минутния миг, беше от онези попадения в точното време, които те нацелват в сърцето.. толкова простички истини, а безкрайно вдъхновяващо.

  2. Eti

    Предай нататък;). И при мен дойде в точния момент, когато бях забравила кой сезон сме и дали дърветата са цъфнали. Поли отзи ден сподели, че едва сега вижда цъфналите цветове и си помислих – ето нещо, което да те стресне, за да дойдеш на себе си. Вдъхновяващо е!:)

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*