В добри ръце

премина моят първи огледално-рефлексен апарат, купен след малко колебание за марката (за което никога не съм съжалявала) с помощта на заем от банката. Много път измина с мен за тези 2 години и ми служи вярно. Бе като лупа, концентрираща енергията във вдъхновение да запечаташ красивото. И дойде време, да помогне на друг да усети магията на фотографията – моята сестра. А че си заслужава и го може, я оставих да се убеди сама чрез личния фотоблог, който Цветката и спретна. Аз пък ще се отдам временно на лентата.

3 Comments

  1. george

    честито :)

    (надписа сякаш натежава доста)

  2. Жоро

    Da i e chestit shtraka )) A na men kakvo mi se peche na dupeto,ne e istina))

  3. Eti

    Мое моментно виждане Джи (от Епълската торбичка ще да е;). От тук нататък, тя си решава как и дали въобще ще има надпис:).

    Жоре, ми така е кака, няма как;). Любовта иска жертви.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*