Тарикатска отпуска

Пристигнахме с брат ми за около 5 часа с Тойотата. Чак ми стана лошо на завоите, добре че беше нотбука да се разсейвам. За пръв път от доста години не ходих да обикалям църква. И все по-малко имам желание. На следващия ден посетихме семейно закътания параклис Св. Константин и Елена, и запалихме свещички.

Та който си е взел 29-30.04, покрай Великденската ваканция е собственик именно на такава тарикатска отпуска и има шанса добре да си отпочине. А пък времето е особено спомагащо за това. Очаквам, когато отново се върна в офиса, да изгрее слънце и да се повишат градусите. Вече съжалявам, че не си взех чадъра от София, защото от както съм във Варна, тропическия сезон няма свършване. Тръгваш да се разходиш пременена като щастливо пърхаща на воля пеперуда и се прибираш като мокро и кално врабче. Кално, защото Св. Константин и Елена са строителна площадка на новия жилищен комплекс. Очаквам в най-скоро време “к.к.” да се замени с “ж.к.”. След като не можем да напълним легловата база с туристи (бизнес, за който е нужно професионализъм, качествен персонал и търпение, даващо възвращаемост след мин. 10-ина години), то поне да продадем някой и друг апартамент. Не ще и дума. Блокчетата никнат като гъби след тоя дъжд. По алеите е кал до ушите, от всички страни се носят звуци от кипящата трудова дейност. Не знам как реагират на всичко това малката бройка едва кретащи немски пенсионери, привлечени от прекрасните възможности за СПА-туризъм и голямо разнообразие от развлечения. Комплекса за разлика от други години, в момента прилича на едва размърдваща се от зимен сън мечка. Болно ми е, че така стоят нещата, но това е положението.

Та след като вече не мога да гледам нито козунаци, нито яйца, гледам да се помотвам с бившият ми апарат и макрото в ръка в рамките на градината около вилата, за да не се разстройвам повече. А иначе Варна си е Варна, потъналата в зеленина Морска градина ме очаква. Стига да спре да вали за 3-4 часа. Дано имам възможност да мина и през любимия Салатен бар. А в края на седмицата ме очаква концерта на Джукеро (о йе!) иии ако имам късмет – новия фотоапарат. В кафето на Гранда (единственото в центъра на комплекса) вече се отчетох с чаша горещ шоколад Ераклея с нуга на лафче с приятели.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*