ZUCCHERO in BG

Ле-ле, ле-ле, леле! (както би казал Алекс;)

Adelmo Fornaciari или още “Захарчето” направо ни размаза от кеф! Като сметана на филийка препечен козунак. В 20.30 тази вечер, в Зала1 на НДК разбрах къде са се скрили всички софиянци. Накъдето и да се обърнех, едно празно място нямаше. И колкото и да се тюхках, че това е първия и последен концерт, на който седя толкова далеч от сцената, то истината бе, че видимостта от Блок 5 бе идеална. Всъщност съм благодарна на братовчедката, че по щастливо за мен обстоятелство, преди месец и изпаднаха тези 2 билета, които поделих с Тони (върла фенка на италианската музика).

Един голям “+” за организаторите този път – нямаше задържане и опашки пред входовете към залата, нямаше бъркане в чанти, на всеки 5 метра – човек с бадж на врата, готов да те упъти в правилната посока, нямаше дублиране на места и само 30мин. закъснение на концерта. А ако знаех как ще ни напълни душата Захарчето, щях да чакам безкрайно, безкрайно търпеливо (почти геройство за мен;). Сцената бе семпла на пръв поглед, с финно загатната нотка на аристократизъм – тъмно-сини стени с златни елементи, напомнящи стилизирана лилия и огромно овално блъф-огледало с тежка рамка, което малко по-късно щеше да бъде обляно в светлинни ефекти, красиво пречупвайки се по орнаментите. За пореден път виждам, какво означава да създадеш Атмосфера за твоята музика. Озвучаването бе перфектно, а светлините сякаш премерени с компютърен хореограф, рисуваха по сцената точния фон за всяко парче. Пурпурно червено, златисто, портокалово и смарагдово в майсторски танц фиксираха Джукеро с китара в ръце и още 3 до него, клавишни и ударни. “All the Best Tour 2008” ни даде пълния кеф и неописуема емоция от изпяването, изтанцуването и болка в дланите от ръкопляскането на 18 от най-добрите му хитове, повечето от любимия ми албум ZU&friends (с който често съм на път), само че този път без приятелите (с кого ли не е правил дуети), но с 4 нови заглавия. След първите 3-4 песни и Diamante (Domenica), при първите изсвирени акорди от Baila, публиката най-накрая не издържа и рипна на крака (и на мен ми беше отеснял стола и само това чаках), ръцете горе и до края на концерта седнахме само за 2 блуса. Пяхме за Senza Una Donna, знаехме че Everybody’s Got To Learn Sometime, бяхме до морето в Blue и гонихме дявола в Diavolo in Me. Супер, супер яко беше. А то няма как друго да е, когато имаш професионалист на сцената, който се раздава с китара в ръка – соул, блус и рок вдигнаха адреналина на всички фенове, като за десерт имаше 2 биса, които си заслужихме:). И сега като се сетя, по лицето ми мигновено плъзва доволна усмивка – още едно име от моята любима фонотека е чуто на живо.

p.s. Тази сутрин рекламираха Ян Гарбарек и Ману Каче (15.05) по радио Хоризонт. Страшно се изкушавам, а като знам че на 16-ти съм на концерт и на Kiss… ле-ле, ле-ле, леле!

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*