Ах, тази Исабел…

Няколко години подред, посещавайки книжарница Orange, държах и разлиствах книгите и, след което ги връщах обратно на лавиците и си купувах други. Страхувах се, че това което пише е с тежък социален уклон и се успокоявах с мисълта, че си има време и място за всяко нещо. И ето, че преди 2 месеца acrista ми пусна линк с интервю на Исабел Алиенде. Признавам си – тази жена ме плени с тънкия си хумор, неподправен оптимизъм и обаяние на майстор разказвач. В края на май, преди да отпътувам за Варна минах през книжарницата на Шипка 6, за да убия малко време и тя ме чакаше. Къщата на духовете – първа част от трилогията („Дъщеря на съдбата“ и „Портрет в сепия“). Филмът не съм го гледала. Старая се първо да опитам от първоизточника. Бях забравила, какво е да изчетеш 400 страници за 3 дни. Да, чилийската писателка определено има афинитет към социално-историческия поглед върху събитията, дали тласък за написването на трилогията. Но не само това. Тя пише многопластово и заради себе си, а на бял свят излиза историята на нейното семейство. Разказва магнетично, с вяра и хумор, с усет за човешката природа и лудостта, която ни движи. Въпреки човешките трагедии и реализма с който ги описва, надарената с богата фантазия Алиенде, вплита дори мистика и страст. Да виждаш пластовете, да си свидетел и участник, пишейки с размах за това е голям дар.

“Тази нощ реших, че никога повече няма да се влюбя, че никога повече няма да се засмея или да тръгна да гоня някоя илюзия. Ала никога повече е много време. Успях да се убедя в това през дългия си живот.”

Отдавна не бях хващала така богато написан роман, който мога да сравня единствено с “На изток от Рая” на Стайнбек. И определено се зарекох да не стъпя в книжарница, докато не свърша по-належащите задачки, защото се познавам. Отстояването на това обещание за жалост не доведе до 100% резултат, защото имах неблагоразумието да изпусна епизод от култовия сериал “24” по телевизията, което доведе до изтеглянето на последните 2 сезона и наркотична зависимост до степен на 4 серии подкожно. Просто не проумявам как е възможно проклетника Кийфър Съдърланд да играе така зверски добре… вече 6-ти сезон се опитвам да открия някаква куца издънка и не мога, и не мога… проклятие. Направо е чудо как устоях да приключа с преименуването на кадрите от фотоблога. Остава да се пипне това-онова и да почна да запълвам празнината от няколко месеца.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*