Pierre et Gilles

Пиер и Жил, двамата французи, които бих нарекла фотографи-артисти, наистина успяха да ме впечатлят. След като Иван ми пусна линка с инфо за изложбата, драснах на Алекс, а се оказа че тя вече е видяла новината. Така в петък 16-ти по обед, три дами почитателки и отворени за всякакви творчески и артистични прояви, прекрачиха вратите на Софийска градска худ. галерия. Вход нямаше – прекрасно. Нямаше и хора. Така че погледахме на спокойствие, коментирайки почти в синхрон усещанията от визуалния прочит на фотографиите-картини. Бях се поразходила в нета и от предишна тяхна изложба, видях доста натурализъм, но тук ни го бяха спестили, с малко изключение. Знаех, че всеки един обект (много от които известни личности) е подбиран внимателно, сближавайки се и опознавайки го добре, така че да извлекат максимум в пресъздадената идея. Провокативни, поетични, предизвикателни и брутални дори (като Алиса, с широко отворени невинни сини очи, облечена в детска рокличка от латекс, с плюшен заек сред рисувани пеперуди и трева), но някои от тях – и магнетични, пред които можеше да поседя известно време, съзерцавайки. Голямо впечатление ни направиха рамките – всяка една от тях, абсолютно уникална и специално създадена за съответната фотография. На места допълвайки цветово и идейно кадъра, на други – смущаващо в дизайна и тежестта си, но сега като се замисля, без тях фотографиите-картини нямаше да са завършени и да “говорят” така ярко. Определено никак не съжалявам – много съм доволна, че успях да посетя изложбата. На 17-ти, в ноща на музеите, минахме за кратко от там. Седнах по средата на залата и наблюдавах хората (съжалявайки, че съм без апарат) – о имаше кадри – някои преминаваха в галоп покрай изложеното, други се спираха, трети – сочеха с пръст подсмихвайки се, а четвърти хаотично се разхождаха из двете зали, сякаш за да отбият номера – “нали сме европейци, тва е пълен бълвоч, ама поне да се отчетем”.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*