Урок по усещане

Който ме познава знае, че хич, ама хич не обичам скупчени на едно място хора, сред които да се опитвам да се чувствам добре. Сякаш всички вървят и тъпчат аурата ми;). Обаче, както казват, че трудът облагородява (което е малко противоречиво), така и танцът извисява и освобождава. Може да си сам и сред хиляди, а може и да си един от тях. Зависи, дали изживявате едно и също. Енергията в залата за салса е много особена и усмихваща. Всъщност почти всички хора, като минат в графата “възрастен” се устремяват да компенсират всичко, което им е липсвало в детството, един вид желание за баланс, вътре в нас. Е аз не го направих целенасочено, просто защото не ми е стигало смелост. Да кажем, че получих приятелско побутване по рамото и известна доза вдъхновение, за отскок. Въобще не съм сигурна, че от едно дърво може да излезе красива пластика, както и преди 2 години не знаех, защо хвърлям пари за фотография, като може и да не успея (няколко месеца куци кадри, ме научиха на търпение). Но то всъщност няма нищо сигурно, освен вярата в собствения си усет и желание да въплътиш енергията в теб в нещо красиво, дори да ти носи моментно удоволствие, но със заряд с удължено действие;). Само времето ще покаже. Мисля, да си дам шанс. Амбициращо е, че дори след 4 тренировки, гледаш с други очи на живота.

Едно-две-три, пет-шест-седем… надолю-надолю, сега горе-горе… горе на черешата;)

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*