My Blueberry Nights (2007)

“Моите боровинкови нощи”

“В края на работния ден чийз кейкът и ябълковият пай са винаги изкупени. Но винаги боровинковият пай oстава непокътнат. Че какво му е на боровинковия пай? Нищо му няма. хората просто правят своя избор, не можеш да виниш пая. Там е работата, че никой не го иска.”

Kar Wai Wong, очаквах и този път да е сътворил потъващо сетивно вълшебство в отрязък от време, което тече почти осезателно реално, както в “In the Мood of Love” и “2046”. За жалост, има огромна пропаст между светогледа на американеца и този на азиатците. Колкото и да са добри актьорите – Уайз, Джъд Лоу, та дори и Нора Джоунс с нейния прекрасен глас, Холивуд никога няма да може да хване четката и с няколко пестеливи и точни калиграфски движения да нарисува идеята, която да те докосне дълбоко. От предишните прекрасни филми е останала само водещата музикална тема и фотографската камера, която прави низ от живи кадри. Запазена е светлината, атмосферата и аромата във въздуха от домашните сладкиши … но, сякаш ти липсва онзи особен финес в прошумоляващите копринени туники на Маги, нудълите, улиците на вечерен Хон-Конг и … неизказаното. Единственото, което остава в теб от цялата лента е Целувката.

Чакам с нетърпение Аshes of Time Redux’08, в който отново ще видя Маги Ченг и Kar Wai запазена рецепта без примеси;).

4 Comments

  1. Величеството

    Все повече ми се прищява да отида до Джяпония или пък Китай….Тайланд…..а за твоите снимащи погледи ще е хептем прекрасно!

    П.П. Аре бе Ети ква е таз работа, кво е тваз чудо.

  2. Eti

    Ваше Величество, на път съм да стана будистка, играя тото редовно, гледам да съм по-малко зла и повече добра, и не мога да разбера защо е така несправедлив живота :(. За жалост и Япония, и Китай все още ги гледам само на картата. Но, надеждата умира с нас, така чееее…

    П.П. Коя работа бе Алекс:)

  3. Eti

    mersi, за този различен от моя поглед:)

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*