Hancock (2008)

Точно преди седмица страшно ми се беше догледал филм в добре озвучена тъмна зала, филм който ще изпразни главата ми от хаотични мисли. Много се колебаех между 2 заглавия, които си бях набелязала и ако бeше мъж на мое място, щеше да му е по-просто – Анджелина Джоли (Wanted – филм на лудия руснак Бекмамбетов на който съм му фенка – Дневна стража и Нощна стража по Лукяненко) или Чарлийз Терон. Всъщност … нямаше да му е много лесно;). И така, като жена изборът ми бе добрият стар Уил Смит в Hancock (след леко тъжния зомби-ужасяващ екшън I Am Legend вече знаех, какво да очаквам). И двете заглавия са правени по комикси, просто оставих по-интересния за десерт и заложих на предвидимия Холивуд. Ханкок е неразбран герой-самотник с грубиянски маниер и минусов имидж, който не може да избяга от съдбата си, но един ден спасява живота на добродушния идеалист и PR-мейкър, Рей. А той за благодарност решава да му възвърне “правилния образ”. И това решено след една странно-напрегната вечеря със семейството му, на която го запознава с прекрасната Мери (Чарлийз и нейната неотразима роля;), криеща една малка тайна. Филмът е приятен и се забавлявах. А приказният наивитет е характерен за комиксите, което поне за мен не бе дразнещо. Доста прилични спец ефекти и реалистичен хепи-енд с тъжна нотка – няма пълно щастие;).

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*