Rainy days and nights

Никак не обичам да ми тежи чадъра в чантата. И без това с него или без него, вятъра е така капризен и упорит в усилието да те намокри, че не помага кой знае колко. Вчера се прибирам приятно уморена след тренировката по салса за късмет с маршрутка, хваната в последния момент. Минавайки по моста в Дружба, шофьора ме подкача и странно защо ме нарича “красавице”. Може пък да има 3-то око?! А аз пък си гледах с моите две, захласнати по гръмотевиците изсипващи се над Люлин. През прозорчето ухае на озон, а обувките и панталона ми са подгизнали, но на мен ми е хубаво. Студът и дъждът си отидоха днес по някое време. Сигурно заради личната колекция на А., заседнала в ушите ми вече цял ден. Салсата е като пеперудения танц за дъжд, само че извиква слънцето. Ще видим до кога…

Chat of the day: дивата лудост и укротената лудост, за дивите теменужки или Лувъра.

Key moments: работа, работа… стадо пъргави охлюви до автобусната спирка (случайно бях с лещите) и за 10 години в София срещнах единствения шофьор на маршрутка, слушащ на мах електронна музика.

Refrain: Mo’ Horizons And the New Bohemian Freedom, Celia Cruz, Cuban Beats, Eddie Palmieri and other.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*