Константин Микитюк

Попаднах на тристишията на К. Микитюк преди около 2 години. И друг път съм чела руски “хайку” – стихове, така свежи и живи, запазили онази специфична душевност на твърде различна култура, без оглед на броя думички, на символика или правила, но дишаща, пълна с метафори и алюзии, ярка и осезателна… Красива:). Точно по този начин мисля и за поезията на Елка Бенева, за която се разговорихме тази вечер с Тони, така че стиховете на Константин страшно ми легнаха на сърце. Ще се опитам тук да преведа няколко, до колкото ми е възможно.

всяка сутрин
дланта запомня
цветът на твоите коси
* * *
прочитам
твоя шепот
с устни
* * *
уличен телефон
пускаш монетите
с полуотворена уста
* * *
парижка нощ
шепот
на два езика
* * *
есенна нощ
по бедрата избледняват
следи от чорапи
* * *
вана
в облаци са
колената
* * *
любуваме се
един на друг
затворили очи
* * *
изучавам фокуса
с венчалната халка
жената се сърди
* * *
през ноща дойде
писмо от теб…
така и ще заспя в тези скобки
* * *
ефирна рокля…
придържаш шапката
с две ръце
* * *
ранна утрин
на мястото на палатката тревата
се протяга
* * *
поглеждаме наляво
след това надясно
когато пресичаме реката
* * *
лежим в тревата
разтяга небето
самолет
* * *
заспа щерката…
кристална стана
каляската
* * *
отвивам термоса…
в мъгла потъва
зимната гора
* * *
лятна нощ
между телефонните прозвънявания
щурец

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*