METALLICA

Въобще не мога да разбера, защо се измързеливих и оставих еуфорията, с която говорих първия ден за концерта да ме поотпусне. Защото сега определено не е същото, но в кратце ще се опитам да драсна нещо за спомен.

Признавам си без бой, слушам тежък рок рядко, но като ми причернее, това е музиката. Не правя особена разлика между различните им метал течения (освен готик и траш). За мен музика е 2 вида – влизаща под кожата или с алергична реакция на душата. Така че, не съм отявлен фен. Това, че знам 4-5 техни песни си е просто набелязана съвкупност от добри звуци. И да, пях ги, доколкото помня текстовете, ведно с над 50хил. стадион. Едно от най-готините преживявания на рок-сцената от всичко изгледано дотук. Толкова, че забравих как със Светло мърморехме по задръстванията, но пък имахме късмет с паркирането, за това че обиколихме почти целия стадион, докато разберем, че вход 14 е бил съвсем близо до централния. Но затова пък сестричка ни пазеха с Жоро (ето това е един истински фен, който на следващия ден си купи автобиографичната им книга) места още от 5 часа и в най-големия дъжд по обед, когато се разминавах с подпийнали хлапета по центъра те търсеха дъждобрани за цялата бойна група. Влизането на стадиона бе почти за 10-ина минути, колкото и излизането. А бинокълчето на Светката ни даде супер добро приближаване току под носа ни, а и ми запълни времето в очакване с позяпване из тълпата. Хех, определено имаше всякакви типове, дори от онази порода, дето ме сърбят ръцете за фотосесийка;). На следващия концерт съм си казала, ако няма да ходя, ще се изтъпаня покрай тълпата с апарат в ръце и ще се наснимам на воля на цветни мутри.

Та за концерта… Металика се появиха почти на време и то с такъв хъс, звук и зашеметяващ екран, че съкътлъка с прецакването на тока малко по-късно въобще не попречи на никой. Дори на тоя черен фон отзад са ставали по-яки кадри, с квото и да си се промъкнал (споделих идея за 2 чорапа пълни с техника и широки дънки, ама кой знае кога ще се престраша;). И колкото и да ми бяха омаляли краката от стърчане, поседнах всичко на всичко за 2-3мин. Доволна съм. Чух качество и сет-листата, която исках да чуя. Видях пълен стадион и звездното небе, отпечатано върху живи ръце. Чух и 1-2-ма мърморковци на по-следващия ден, че Пловдив било по-готино, че нямало импровизации, дрън-дрън. Това не ти е метал-клубна сцена за избрани почитатели и поназнайващи малко от струни. Ама няма угодия. Само дето ме е яд за Лени. И там страхотия било, пък на него наистина съм му фен. Пусто нямаше с кого да отида.

2 Comments

  1. Жоро

    Супер беше, за мен концерта мина като за една секунда, един миг, един дъх, едно мигване на окото….еееееееееехххххх искам пааааак!!!! Надявам се докато дойдат другия път, да не се налага да чакам да мине халеевата комета покрай земята, но сигурен съм че скоро, ама много скоро ще дойдат пак, защото ..защото…..ъъ ..защото така :)
    п.п. Книгата я изядох с кориците за 2 дни :)

  2. Eti

    Казах аз по-горе – ето ТОВА Е ФЕН:)))!

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*