Greeк … &music

Помня зимата даваха за пореден път “Zorba the Greek” с Антъни Куин, този толкова тежък и силен филм за лудите балкански нрави дето ни тресат, за привилегията да изживяваме до дъно, чак до болка и за силата да надмогваме тегобите с песен и танц, независимо от всичко. И сигурно цял живот ще помня Алексис и неговия танц като за последно, след като се срина въжената линия, не само заради прекрасната и истинска игра на Куин, но и защото напомня на баща ми…тази жизненост и сила да се бориш и да бъдеш себе си, упоритоста и твърдоглавието… и когато живота започне да прелива в него и кръвта закипи, той става и пуска сиртаки и танцува точно както и Алексис, на пук на всичко, като магия за пребъдване, а на мен не ми остава нищо друго освен да му се радвам и завиждам малко за този дух, макар че той владее и мене…

Та мисълта ми бе за всичко гръцко, дето ме е съпътствало от дете – красивия гръцки профил на баба ми, дебеличките “Старогръцки легенди и митове”, четени поне 10-ина пъти, намереното при строителни разкопки късче от керамичен съд с червено-черни рисунки, характерната фигура на гръцкия фриз, който бях избродирала на моя дреха, маслините (дето мога да ям като семки), зехтина (който ми даваха заедно с лимон, като ме болеше корем), прекрасния глас на Калас, сиртакито, Деспина, Яни и Вангелис (на които имам почти всичко), а зимата към тази музикална страст се прибави и Никос. В началото ме намери Secret Love, но емоциите предизвикани от него бяха така силни, че помолих Цвети да ми издири, каквото може от него… и тя намери само още едно Passione. Декември молих друг мой приятел и хем му пуснах линк към албума Mediterraneo, но той издири някакъв друг Никос и него си запазих, но той е по-класика като звучене… и пак глад и оглеждане… и нищо, преди седмица ми писна окончателно и както всичко хубаво дето правя импулсивно, ровнах в нета, преглътнах и купих във вид на mp3-ки и двата му албума – Cosmos & Mediterraneo… голямо благодарско за приятелите, дето си дават кредитните карти за подобни “лудости”, но аз знаех, че си струва и ги исках на всяка цена. Забраних си да го слушам на работа, защото главата ми не е на раменете, а усещанията са толкова сетивни и обсебващи като сила, че подобно “разбиващо” въздействие си е направо подсъдно!;)…ех, добре че е Армин, да ме приземява… а тия дни и Брегович, че ще прелея и незнам тогава…

2 Comments

  1. Eti

    Ми то манията си е Мания… Zephyros или още Nikos Plays Mikis Theodorakis. E сега вече имам всичко издадено на Nicos (макар този албум да е с музиката на Теодоракис). Днес явно нещо ми прещрака… бях забравила, че има 3-ти албум, а и скроих един номер и сега се теглят, ама супер бавно, та процесът е на всяко добавяне на парче пускам отначало и до следващото… имам цели 3… My Star, My Moon … малко по-различен албум, но отново пеещата душа на виолата…разбиващо, направо не издържам до следващите.. !!!!

  2. Eti

    Красиво…. ех… със затворени очи… виолата говори директно на сърцето…

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*