Working girl

again;), както би казал Форест. Всяко хубаво нещо си има край, за да даде шанс на ново. И няма да я има тази гледка от плажа на Каварна като похапвам, когато мога да си го позволя, но … това е живота. Не че не съм оценявала до сега това, което имам. Просто сега го оценявам истински на 100%. И бързам тук да сложа 2-3 солени следи, пълни със слънчеви зайчета, докато не са попили в бумащината. Две седмици пълни със слънце, почивка от лудница, офис, интернет, дори фотография. Само ако те повика, настойчиво и те задърпа за ръка неустоимо. Около 20-ина лентови кадъра и 30-ина дигитални. Две седмици пълни с морски прибой, пясък, чайки, движение и музика. Дори поолекнах с 2кг. и си създадох полезни навици за добро настроение.

За сведение на тези, които ме познават по-отблизо – да сестра ми е права. Моята чаровна разсеяност е заразна. Освен потърпевшите (в това число и аз самата, която търси из цялата къща балсама за коса, ползван предната вечер, като такъв за крака… после мъжете не четели етикети) по време на отпуската, имаше и такива в автобуса на връщане за София. На почивката във В. Търново, моя съсед по седалка явно е усетил опасността и взе, че се качи в автобуса за Варна. Но не му се отвори парашута – чакахме, докато не се осъзна и прибра. А как е имал шанса да седне на същото място в другия автобус – ами просто аз имах лек спор с господин, който имаше силно желание да стои на моето място. В края на краищата склони да е до мен, до момента в който не го попитаха за къде пътува. Естествено за Варна. Точно тръгваме спокойни и развеселени, и една девойка маха настойчиво някъде долу и подтичва с автобуса. Спираме, “аз да се кача, за Варна сте нали”. Горко ми – за София сме. Каква съдба. Как мога да не се прибера – толкова причини, които ни правят силни.

Chat of the day: Сламената шапка, като дреха и мидички в парижко червено под водата.

Key moments: потърпевши – 1бр. заразен с музика, 1бр. заразен с кадри, 3бр. заразени с разсеяност ииии компанията на Remy Martin Louis XIII с тънко нарязани праскови за акцент.

Refrain:

” On the road again, just can’t wait to get on the road again
The life I love is makin’ music with my friends
And I can’t wait to get on the road again
On the road again, goin’ places that I’ve never been
Seein’ things that I may never see again,
And I can’t wait to get on the road again. “

2 Comments

  1. Alissaa

    Аз все още работя на майчинския фронт, но и нашето морско “бягство” от Делян се получи мнооого добре. По пърженето на плажа не си падаме, но по попиването на гледката седейки на сянка под чадъра, подпийвайки от ледено студения джин с тоник, много си ни бива. Ех… свърши. Другата година – “с деца на море” :)
    Welcome back Мариетски :*

  2. Eti

    :) бе и мен ме няма по пърженето, аз за малко, от по-отрано и преди да ме засипе лавината от “с деца на море”. А ако знаеш колко по-малки от Делян щъпуркаха по плажа. Луда работа.

    И сега ми се връща тъпкано в офиса. Но не съжалявам в никакъв случай за времето извън него, а то никога не стига;).

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*