Sofia Dance Week – Imago/Void & Engin-ar

Kinesthetic Project – Imago&Void

Ciplak Ayaklar & C Dans C – Engin-ar

Щастлива съм, че успях да видя поне два спектакъла от Sofia Dance Week. Браво на Списание 1. За това, че ни държи будни и ни дава шанс да се докоснем до едни от най-добрите европейски трупи, изпълнители на съвременен танц-театър. Визия, която ти дава свобода да четеш между движенията и сам да сглобиш своя разказ или просто да оставиш празното в теб да пусне музиката и светлината. И двете постановки имаха общо като подход в движенията, с които разказваха (видях 2-мата хореографи от Kinesthetic Project на изявата на Ciplak Ayaklar & C Dans C), но бяха твърде различни и несравними по начина, по който го направиха. И честно казано, българите успяха да ме провокират повече и да ме изненадат. Приех видяното първично и неподготвено. Очарована съм. Няколко тела, затворени като в кутия на малката сцена на Сфумато. Капчици живак, откъснали се от първичната капка, невидими сили и страсти, които ги сближаваха и разделяха, нуждата да са еднакви и различни, но все така живи и блестящи, неуловими и непреведими думи-движения върху черен лист. Мултимедийният калейдоскоп от тела и светлина зад бял екран беше възхитителен. Абсолютно безсмислена е идеята да се заснемат секунди от всичко видяно. Турците и французите бяха някак по-практични и разбираеми на сцената на театър София. С известен DJ на сцената, зад бар-плот, добро осветление и определено по-добър звук, група млади хора разговарят и купонясват. И нещата се случват – усмихващи, разплакващи, болезнени и не така. Динамиката и опаковката обаче, странно ми напомни на MTV послание. Не че не обичам фриволната жизненост, обаче по-обичам да имам занимавка за въображението;).

Само малко ми е тъжно за българите, като съпоставих двете постановки. Личи си, кое се случва с пари и кое не. За кое си се борил и кое е станало “лесно като песен”. Ще ми се да имаме все по-голям шанс да комуникираме чрез танца по нашия си, уникален начин и крилете на вдъхновението да не бъдат отрязвани, заради прозаични проблеми. А пък ние зрителите, да пълним все по-често салоните. Видя се, че публика в България за модерния танц има.

p.s. Благодаря на Алекс за компанията;). Точният човек за точното място е точно това, което прави изживяването пълно.

Chat of the day: Танцът е поема, в която всяко движение е дума”. Мата Хари

Key moments: музика срещу облаците и дъжда, срещу матрицата, срещу безцветието и безчувствието, музиката като партньор на тялото, така както белия лист приютява думите.

Refrain: Пам, пам, пам… па, пам… пам, пам

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*