5 дни във Варна

Завърших ги на един дъх и то тук (цялото удоволствие ми струваше обектива дето поръчах да ми търсят за края на лятото), за няколко часа (след като едното го влачих почти месец в София), почвайки с Ения и завършвайки с Делериум… сестра ми се появи след работа и ги видя, облякох я, да усети магията и тя направо замлъкна… и аз така се чувствах при първите ми стъпки и докосване до материята и леките като пух пантофки. МАНИЯТА… когато те обсеби, нямаш спирачки… и всичко е ОТ – ДО, детайла, мисълта, музиката, цвета, движенията… събитията дори се завихрят от силата на катализираната в теб енергия. То така са почвали и войните… от едничката неспокойна и обсебваща мисъл и докато не я реализираш няма мира и глад те гони, и не спиш. Сестра ми каза- ей нямаш равна, като имаш вдъхновение! Лудост, обичам си я… и вълната с нея, защото поражда низ от други лудости, които ми дават нова доза неспокойствие, но и ме карат да съм Жива.

3-те дена почти изтекоха през пръстите… а днес вали и даже не мога да снимам, попреточих 80-ина снимки, да видим… имам усещането, че има няколко кадъра на които даже няма, какво да им пипна … което мнооого рядко се получава. Ама си я бива емоцията, понякога чак ти се изкривява врата в опипване на нужната мазня в бокето… уф, усещам се като вирусоносител, ама аз си знаех… вървейки съзнателно в тази посока.

Сестра ми ич не мога да я впечатля с клончета, пейзажчета… тя винаги е успявала да улови хората, страшно наблюдателна… и най-хубавите ми неподготвени портрети на лента са ми от нея. Сапунерката просто ми е виновно да и давам, но да я ползва, доколкото може, пък после ще го мислим. Ще и давам да снима с дслр-то, да се отчупи и тества. Баща ми дето навремето много е снимал на лента и имаше приятели фотографи, сега като видя какво прави машинката и той е готов… след време. Изпозаразих ги всичките, а го имам от 2 седмици. И май Сигмата много по ме тегли от китовия обектив, макар да тествах и двата, въобще не мога да ги сравнявам, а и сега знам малко повечко за настройките на щракалото и какво ми куцаше преди, ама пуста глупотевина. Продължават да ми се трупат лаваци на гърба;)

6 Comments

  1. g

    Ама си я бива емоцията, понякога чак ти се изкривява врата в опипване на нужната мазня в бокето…

    даа, вече си неспасяема :) бокета, мазну. хахаха! пълна мания.

    аз изрових малко снимки от 2004та. когато си нямах грам идея от това какво аджеба е боке (просто нямаше кой да ми каже…..), едно трабанче с пране. мания. качих ги де. 3-4 стари снимки освен една открадната днес.

    сега остава да напълниш и няколко механични обектива в раницата и ето ти следваща фаза маниячка. ааа, лавацата си се трупа. при това с лихви.

  2. Eti

    хехехе:Р, да ти кажа тия дни изрових моя детска снимка в морската B&W, аз след изръсване в тревата си изтупвам ръцете и задния фон – доста приятна мазня;), дето и викаш… сестра ми пита няма ли друга дума за това хахаха, че я дразни, ама и аз не се сещам нещо…

    има време, има и място… ти му мисли, как ще я надграждаш твоята:Р… аз съм заек I-ва фаза, и все още в моята има място и за термосче с лаваца;)

    а 2004 като снимах онова глухарче с макро на сапунерката, само знаех, че ме кефи много… поредния етикет в речника, не ни променя виждането като цяло, само го изостря в тая посока:)

  3. irka

    Завидях ти, че си си го позволила….
    Аз май си турих голееееми спирачки и напоследък съм по-спряна и стресната и от преди 4 години!Гадост!
    Но то пък каквото има да става си става.
    Пусни малко снимчици да споделим емоцията, мила! че то иначе не е пълна май. Абе всъщност май си е пълна :o)))
    Липсвате ми, провокаторки такива! Ех, тази манИЙЙка…. и умението да и се оставиш!

  4. Eti

    Мила, да ти кажа оглеждах се тия дни за теб;)… ами аз и спирачки, хаха, на мен ми трябва мантинела и синя мигаща лампа (че на червено налитам;)… видях стъклените ти полусферички… провокацията се крие дори в нищожно малкото на глед, дори в погледа… който може да трае секунда или вечност…

    Ми дай да се видим тия дни, Цветница наближава;), на мен 5-те дена ми изтекоха с бясна скорост, чак се ядосах на себе си, че не уплътних на макс времето, но съм доволна. Искам ОЩЕ:).

  5. irka

    В неделя май ще те изместя във Варна. Май за първи път не ми се ходи много, много. Но след това е Великден и стана сложно…
    И аз искам-още, и още, и още…. Червено, черно, синьо, мораво и…каквото се сетиш. Кимоното е трепач, но аз харесах теб…в него! Хи-хи-хи…..
    Много искам да напиша, но съм толкова изморена, че не знам как улучвам клавишите.
    Да се видим

  6. Eti

    Ще ти звънна тия дни… аз и за Великден де. Кат ме питат – Варна -София не ми ли писва от пътуване, се сещам за руснаците милите, има такива дето за 4-та година идват на вилата, изминавайки няколко Българии в едната посока, и не само те – бая станаха редовните посетители на тая обител;)… и групичката японци, дето искаха да я купуват преди 2 години май… та тия 7-8 часа… ми нищо не са дървото да си посети корените.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*