U2 iLive in Sofia

Харесва ми, когато Цветката се амбицира и запретва ръкави да ни организира. Вчера се състоя моето вълнуващо първо потапяне в света на iMax. И то не с кое да е филмче (макар, че на рекламата на подводен свят ми се прищя да погаля делфинчето, почти забило нос в моя ;), а с концерта Vertigo в Аржентина на безподобните U2. Усещането да си на 3D концерт наистина си струва да се разходиш до залата и пред заплаха от главоболие, да си сложиш спешъл очилата. Е, за наша изненада главите си ни бяха ок на излизане :). И много, много ни хареса. Друго е, големият Боно да ти пее на коленце, да се рееш над сцената и стадиона, да бъдеш насред самата еуфория. Както каза Светката – “че то било страхотно да си на сцена!”.  Така имаш единственният шанс да бъдеш и от двете страни – тази на зрител и на самия рок-идол. Емоцията е наистина страховита. Стисках ръце между колената, за да се удържа да не размахам и аз ръце, или да запея с любимите хитове… “In the Name of Love”, “Sunday Bloody Sunday”, “Miss Sarajevo”, “Sunday Bloody Sunday”, “Where the Streets Have No Name”,  “With or Without You”, “Bullet the Blue Sky”, “One”, “Beautiful Day”, “Love and Peace or Else”, “Vertigo” и др.

На излизане не пропуснах да изкоментирам забраната за снимки… а дали щеше да се получи фокусиране с апарата зад очилата, а и кой би ме видял в тая тъмница ;). И все пак… на живо си е друго, макар и без възможност да “присъстваш” по такъв начин. И дали някога технологиите ще успеят да затворят в числа енергията излъчвана от няколко хиляди човека и тази отдавана специално за теб, фена…

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*