Tarja – Live in Sofia

Не можахме да видим и чуем перфектният тим Nightwish – Tarja, но затова пък Снежната кралица ни дойде на крака и се раздава така, все едно беше на голям стадион, а не в зала Фестивална. Най-хубавото е, че и ние се раздадохме. Публиката много ми напомни на тази, от концерта на Стинг. Нямаше случайни хора или може би бях на правилното място. Сякаш всеки от нас с години е чакал момента. И нямаше значение, че музикантите на сцената не са предишните групари – пак бяха добри – Оливер Холцварт (Blind Guardian, Sieges Even), Алекс Шолп, Макс Лиля (Apocalyptica), Мария Илмониеми, като особенно цветен беше барабаниста Майк Терана, който направи яко соло. Почти не усетих как отлетяха 2-та часа. Мен поне ме изненада. Знаех, че ще изпълни новия албум My Winter Storm и може би някоя от новите 3 песни, но тя ни зарадва и с няколко от старите яки парчета, на които публиката направо полудя – Dead Gardens, Nemo, Passion and the Opera,  Wishmaster, Over the Hills and Far away. Ако някой беше снимал крака и ръце, щеше да се получи като в онази реклама на МТел. И да, не съборихме залата, но бяхме близо до този момент ;). Добре, че благодарение на пробивността на Диди се промушихме пред няколко яки момчета пред нас, та се оттървах и от крейзи фена зад гърба ми, който разместваше въздуха с кратунков откат. Най-големият зор беше, да не цапардосам някой с “любителския автомат”. Бая изненадани погледи забелязах, като го измъкнах (Иване, мерси че не си поиска 135-цата до този момент!). Забравихме и чакането на излизане, забравихме и басите на откриване (много бързо ги регулираха, евала). Диди не устоя и си купи блузон с качественна щампа на гърба и елегантно надписче отпред. Трябва да я увековеча с него.

Концерта започна с “Таря, Таря, Таря…” и завърши с “Искаме още, искаме още…”. И Таря обеща с ръка на сърцето, че ще дойде скоро отново :).

Chat of the day: Once again, all the shows included in Tarja – Storm Returns to Europe + 2008 were declared “camera friendly”, which means that you are welcome to bring your photo camera and take as many pictures as you wish. This is with the exception of gigs in festivals, where you will have to ask to the organization of the festival about their camera policy for we can not exceed the regulations established by them.” – ето това не бях прочела, преди утрото на 28.10. И добре, че не бях. Рестрикции на сайта на организатора не открих.

Key moments: държа да отбележа, че притежаваната от мен дигитална камера е любителска, независимо от някои гнусни инсинуации и публикации, че видиш ли – това било апарат за журналисти. А аз съм жив профан, при това Жена (което понякога си има предимство ;) и въобще не мога да снимам, освен с упътване в ръка.

Refrain:

Oh, how I wish
For soothing rain
Oh how I wish to dream again
Once and for all
And all for once
Nemo my name forevermore

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*