Юни – месецът на Концертите

Е не мога да си позволя всичко, дето ме “възбужда” и инжектира по естествен път адреналин и ендорфин в кръвта. Макар да се опитвам тази година и незнам, както съм я подкарала … ама то “сън” спомени не прави, освен ако не е безумно хубав и вълнуващ;). Та и тази мания ръгна от зимата, когато Цвети надуши Depech Mode, които винаги са ми били слабост, от времето на “Enjoy the Silence” & “It’s No Good” (а на това парче какви изпълнения помнят дискотеките), сложи напомняне на тел-а, дан забравим паметната дата, ама то прогърмя и по телевизията, щото евтинките билети за по 35 свършиха за 2 дена, та онлайн вариянта на малко по-скъпи ни удовлетвори напълно. Има планове да готвим тематични тениски за екипа от 6-ма, ама да видим дал ша прокопсаме до там.

След това изплува ей това и на мен съвсем ми призля, само от едно име Sting, сигурно на същото ниво бих сложила само U2 от тази класа и стил. А той човека определено има какво да изпее. С годините текстовете му станаха много по-силни и красиви. Мания ми е. Мога с пълен кеф да кажа, че му имам всички албуми, верно по-новите са ми по-голяма страст, но само като се замисля… The Living Sea, Brand New Day, Fields Of Gold, Sacred Love… покрай последния от тези албуми, преди няколко месеца ми попадна DVD-то “The Sting Inside”, 2-3 песни с Доминик бяха снимани в Малибу, а самия диск бе като мозайка, с кратички интервюта м/у парчетата. Топли цветове, красиви места, по-близък Стинг, като “по чехли”. Та още не мога да повярвам, че ще стъпя на негов концерт. Това и на сън не е било. Запалих се по концертното усещане и емоциите преди години във Варна в Спортна Зала на концерт на c-Block, още си пазя билета. Бяхме супер малко, но се докоснах до друга класа “шоу” и се изкефих на макс.

След Стинг, покрай братовчедката си викам айде и на Ерос Рамацоти… а и Анастейша и Симпли Ред се подочуваха… брех, ще се наложи да се стопирам.

Преди месец водих родителите в Хеликон, най-голямата книжарница в БГ, 3 нива, 35 хил.заглавия, електронен каталог по нивата… страхотия, влязох и онемях… а като знам, как с Цвети на поръчка оставям отмах 50лв. с онлайн пазаруване. Ама няма да си купя книга, докато не прочета насъбралите се, че така се обезсмисля “притежанието”. А книгите … как ги обичам, навремето пропусках лекции и книгата все над учебника ми беше, за ужас на баща ми, ама нали съм му дъщеря… сега ми подхвърля идеи да се оглеждам за стари обективи. Ох таз круша и туй дърво, що тъй близо е паднала?!

One Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*